България има солидни позиции на автомобилната карта на света - у нас оперират над 250 компании, в които работят повече от 65 хиляди души, казва Иван Михайлов, председател на Автомобилен клъстер – България.
Според Иван Михайлов автомобилният бранш продължава да отбелязва устойчив ръст и генерира над 10% от БВП, което го прави най-бързо развиващият се сектор в страната. Въпреки това, индустрията ни страда от дефицит на квалифицирани работници, смята Михайлов.
Видяхме при преговорите с VW, че сегашният Закон за насърчаване на инвестициите не функционира добре. Има нужда от работещ закон, който да предоставя възможности и гъвкавост, в унисон с правилата на ЕС, коментира още Михайлов, който бе един от съветниците на правителството в преговорите с немския автомобилен гигант. Той е убеден, че страната ни има потенциал за изграждане на автомобилен завод в близко бъдеще.
Компанията „Вистеон Електроникс България“, която Иван Михайлов управлява, представи в началото на декември революционно 3D табло за лек автомобил. В най-големия българо-американски развоен център у нас работят над 1100 специалисти.
-Г-н Михайлов, какви са поуките от преговорите за завод на VW в България? Затворена страница ли е немският автомобилен гигант за родната индустрия?
-Не, в никакъв случай не е затворена страница. Приоритет остава привличането на автомобилен производител. Аз съм сигурен, че независимо от развоя на проекта с VW в България ще има производител на коли, защото са налице всички предпоставки. Този проект показа каква е подготовката на държавата и на държавните институции, които работят с чуждестранни инвеститори от такъв клас. В изявления на министри чухме как е постигнато различно ниво на диалог. А големите инвеститори от автомобилната индустрия всъщност имат специфични изисквания. В крайна сметка институциите вече са доста по–подготвени как да реагират при запитване или при интерес от страна на компании от най-висок ранг. Автомобилният клъстер и фирмите от бранша участваме активно като партньор в този процес. Не можем да очакваме държавата самостоятелно да се справи, да може да отговори на всички въпроси на потенциални инвеститори.
Не на последно място, продължавам да твърдя, че България грее на картата на автомобилната индустрия, защото ние останахме до края и сме на финалната права все още. Ако се позоваваме на медиите, можем да считаме, че няма взето окончателно решение за съседна Турция. И ако не за VW, то със сигурност България ще бъде притегателна сила за друг производител. Убеден съм в това.
-Имаме ли потенциал – подготвени кадри, инфраструктура, за да ни се доверят големите имена от бизнеса? Оставаме ли в играта за нов завод?
- В автомобилната индустрия има един основополагащ принцип - кой е вече на пазара. У нас оперират над 250 компании. А над 65 хиляди души са заети в тях. Този брой продължава да расте, включвайки и производствата, и развойната дейност. Сигналите са ясни. Ще се повторя - всички предпоставки на средата да привлечем производител са налице, защото има кадри, които разбират от това, познават стандартите и изискванията за качество, за сигурност и т.н. Може би не в такъв обем, в какъвто на всички ни се иска. Проблемът с работната ръка продължава да е основен за страната. Няма сфера, няма индустрия, която да не страда от дефицит на квалифицирани работници.Ако оставим настрана демографската ситуация, е много важен подходът към различните образователни институции, как се работи за осъвременяване на техните програми, за да отговорят те на специфичните нужди на пазара. Вече е трудно с една обща програма, която преди години е била актуална, да се получава квалификация. Впоследствие това налага работодателите допълнително да обучават и въвеждат спецификата на индустрията служители си. Затова диалогът с образователното министерство и всички заинтересовани учебни заведения е много важен, за да се изгради работещ модел. Но за момента бавно се случват нещата поради консервативния характер на образователните институции.
-Има ли фактори у нас, които са спирачка за навлизането на големи компании?
- Не бих казал, че има. Средата е достатъчно предразполагаща. Очаквам обемът да се разширява.
-Водещи ли са върховенството на закона и административният капацитет за чуждестранния бизнес, фокусиран върху България?
- Освен кадрите, за които вече говорихме – те са ключов фактор, административната тежест и върховенството на закона са важни, тъй като дават предвидимост и сигурност на инвеститорите.Средата в България се подобрява непрекъснато. Ние виждаме редица мерки, които са предприети от гледна точка на затвърждаването на върховенството на закона, пресичане на корупционни практики и т.н. Разбира се, има още много какво да се направи. Но климатът ни по отношение на тези фактори е стабилен. Обемът на капиталовложенията продължава да се увеличава, защото инвеститорите виждат тази стабилност и предвидимост. Очакваме още законодателни промени - по-скоро системни, които да утвърждават ролята на институциите.Но и да виждаме по-сериозно прилагането на закона, защото корупцията все още тегне над България и нейния имидж. Вече в по-малки обеми, но трябва да се борим с това явление.
-Необходимо ли е да се усъвършенства нормативната уредба на централно и местно ниво, за да се улесни привличането на инвестиции отвън?
- Видяхме при преговорите с VW, че сегашният Закон занасърчаване на инвестициите не функционира добре. Има нужда от работещ закон, който да предоставя възможности, гъвкавост, в унисон с правилата на ЕС.
Местната властможе със сигурност по-добре да насърчава инвеститорите. Има някои успешни примери. Агенцията за инвестиции към Столична община е изключително добър модел, който доказа и показа как може да се работи. С уговорката, че София е по-специфичен случай по отношение на привличането на капиталовложения. Но подобен модел, ако правилно е обвързан с нормативни актове, би дал добра възможност за развитие на останалите общини.
-Каква беше отиващата си година за автомобилния сектор у нас?
Ако изхождаме от глобалната картина, която в редица аспекти показва спадове, то у нас нещата се развиват положително. Дилърите регистрират добри продажби.Останалите компании, които се занимават с производство и развойна дейност отчитат растеж.
-С поглед към 2020 година и новото десетилетие – настъпва ли ерата на електромобилите? По-близо ли сме до автономните коли?
- Ерата е настъпила. Ние се доближаваме с всички средства до това да имаме все по-високи нива на автономни автомобили.Защо това е така - 5G технологията, която скоро се надявам, че ще бъде все по-масова, ще отключи възможности автомобилите да предоставят допълнителни услуги по отношение на системите за сигурност и асистирано шофиране, които до момента са били ограничени. С въвеждането на различни мерки за подпомагане на шофирането ние ще се доближаваме все повече до автономното управление.
Пълното автономно шофиране има правни регулации, които го ограничават към момента. Моралният аспект кой носи отговорността не очаквам, че ще бъде уреден в близко бъдеще. Напълно автономни автомобили надали ще видим в следващите 2 години в серийно производство. Те се изместват напред във времето, но полуавтономни се появяват вече. Остава публичната инфраструктура и 5G мрежите да бъдат добре развити, за да спомогнат за по-бързо навлизане на тези технологии.
-В глобален план как Брекзит променя корпоративния свят?
- Смятам, че тепърва ще видим как ще се променя корпоративния свят, но определено компании от Острова ще търсят или преместване на своите дейности, или нови партньорства в други части на Европа. България може да бъде само печеливша от тази ситуация с привличане на фирми, които да изнесат и да развиват своята дейност у нас. Всички очакваме да видим какви ще бъдат промените на пазара и как всъщност ще се случи Брекзит, защото за момента няма яснота как този процес ще бъде осъществен в крайна сметка.
-Предполагам за вас е била динамична годината. С какво ще я запомните?
- Смятам, че 2019 –та е една успешна година, в която редица иновативни продукти се появиха на пазара. Нашите инженерни и производствени усилия се увенчаха с успех. Регистрирахме нов технологичен напредък и затвърдихме значимото място на автомобилната ни индустрия.
-Кое е вашето „златно“ правило, което ви води напред?
Моето лично правило е човек да не пести усилия. Отговорно да приема задачите, с които се е заел и да дава най-доброто от себе си.