Искам да ви уверя, че с увеличаването на лимита на държавен дълг ще търся най-оптималните решения за българския бюджет. Дай Боже, да не се налага да се достига до целия му лимит. Разнопосочни са сигналите, които пазарите дават в този момент. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов в края на дебатите за актуализация на бюджета за 2020 г. Гласуването ще стане по-късно днес, след като бъдат проведени и останалите дебати по точките от дневния ред на извънредното заседание на парламента.

Министър Горанов уточни, че основната разлика между позициите на правителството и позицията на част от народните представители, е свързана със степента и дълбочината на мерките, които следва да се приемат, а като основната разделителна линия сякаш оставало отношението към самоосигурените лица, и подходът за безусловен доход на тях.

"В икономическата доктрина отдавна се говори за безусловен базов доход, дори са правени експерименти в света. Вероятно след десетилетия, когато индустриалните отношения се променят до такава степен, че единственият механизъм за преразпределение остане темата за безусловен базов доход ще дойде на дневен ред, но днес подкрепям по-скоро тезата, че сме в началото на една непредвидима по мащаби и продължителност криза, която дай Боже да е по-кратка, в която моментът за подобен социален експеримент все още сякаш не е дошла" категоричен бе той.

"Можем ли с аргументите, че някои хора са загубили доходи, без да са участвали в осигурителната система, много бързо и без преценка на имущественото им състояние, да разхвърлим едни пари. Останах приятно изненадан през всичките седмици на дебат, че в главата на българина вече не е сравнение с държави от нашата черга, а отидохме до там да гледаме политиката на САЩ, Германия и Швейцария. Това говори много добре за конвергенцията в духа на българина. Не знам дали като работоспособност или добавена стойност сме го достигнали, но духовно очевидно сме дотам конвергирали, че вече да се сравняваме с водещите икономики в света, нещо, което като отправна точка е по-скоро положително" добави още Горанов.

По неговите думи обаче, за съжаление, финансовите реалности не са точно такива.

"Ние продължаваме да разсъждаваме върху темата с тези, които не са участвали в осигуряване поради начина на организация на тяхната трудова дейност. Не съм убеден дали без преценка на техните доходи трябва с лека ръка да разпределяме оскъдния ресурс в българския бюджет", допълни още министърът.

Според финансовия министър, от левицата са предложили решение, което не е било определено как действа във времето."Ако то се касае само за един месец, това би следвало да означава поне 3 месеца прилагането на такава мярка, която от тези 900 млн. би трябвало да изглежда почти 3 пъти по-скъпа. По-скоро казвате, че за трите месеца ще е достатъчно, но ако направите оценка върху 800 хил. самоосигуряващи се по декларации в НАП или ако не ги отграничите във вашето законодателно предложение няма да има лесен отговор" каза още Горанов.

Това, което се предлага от страна на правителството като първи мерки, има и предимства, вероятно за някои има и недостатъци. Във връзка с мярката 60/40 и исканията на работодателите, финансовият министър заяви, че без минималното участие от страна на работодателя, мярката би била безпредметна.

"Философията в участието в осигуряването от страна на държавата, т.е. предоставянето на част от дохода за запазена заетост би било безпредметно като мярка, ако не се предвиди минимално участие от страна на работодателя. Целта на една подобна мярка е да запази доходите на заетите хора" обясни Горанов и допълни ,че ако работодателите не са склонни да участват с нищо, не може да се говори за солидарност.

Той увери, че актуализацията на бюджета е напълно съобразена с това държавата да е способна в следващите месеци да изпълнява основните си функции, като уточни, че е предизвикателство да се правят прогнози.

"Повярвайте ми, дебатът ще е по-труден след края на пандемичната част на кризата. Затова да не прибързваме с мерки, които можем да вземем във всеки един момент на следващ етап. Да, хората имат нужда от успокоение. Първата фаза идва по линия на това, че социалната система на държавата е въоръжена с достатъчно ресурс, който може да издържи напливът, който ще бъде насочен към нея", изтъкна още Горанов.

Министърът на финансите отчете, че подпомагането на бизнеса някои го оценяват като недостатъчно, други като работещи.

Министър Горанов каза още, че след днешното заседание подпомагането на бизнеса ще претърпи допълнителна оптимизация. Тя ще дава възможност на тези работодатели, които са запазили своята дейност и искат да участват в солидарността със своите работници, и да продължат да осигуряват доход от трудова дейност, да се включат.
"Тези, които наистина нямат възможност да отделят нито лев от собствените си ресурси или са 100 % прекратили дейността, вероятно за тях ще трябва да търсим подпомагане след кризата, защото в момента един ресторант ще има нужда вероятно от безлихвено кредитиране или друго подпомагане, за да може да стартира отново своята дейност." допълни още той.

Искам да ви уверя, че с увеличаването на лимита на държавен дълг ще търся най-оптималните решения за българския бюджет. Дай Боже, да не се налага да се достига до целият му лимит. Разнопосочни са сигналите, които пазарите дават в този момент, но за всяко едно действие така или иначе е публично и няма как да остане скрито от парламента като работодател на Министерски съвет, изтъкна още той.