“Топлофикация Сливен” е единственото топлофикационно дружество в страната, което притежава разрешително за оползотворяване на определени отпадъци при производствената си дейност. Изпълнителният директор Павлин Костов определя това като успешен пример за внедряване на добри практики от чужбина. Ето какво казва той за технологията:

- Изгарят ли се отпадъци в Европа, г-н Костов?

- Оползотворяването на отпадъци е практика в развитите икономически страни. В Париж например е изградена инсталация, която произвежда ток, като използва отпадъците на 22 общини – внушителните над 1 милион тона годишно.

В Копенхаген се намира инсталация на няколкостотин метра от кралския дворец. Само във Виена има 5 завода за производство на енергия от РДФ. Такива съоръжения функционират в Полша, Дания. Има още десетки. Това означава, че тези инсталации, изградени в близост до или директно в най-големите европейски градове, са полезни, икономически и екологично обосновани и не са вредни за населението.

- Какви точно отпадъци използвате?

- Ние оползотворяваме т.нар. РДФ. Твърдото гориво се получава чрез раздробяване и дехидратиране на битови отпадъци. Голяма част от неговото съдържание са разградими материали и са възобновяеми горива, което го прави доста по-екологично в сравнение с въглищата. Използването му като горивна суровина в “Топлофикация Сливен” е стъпка към подобряване на екологията на предприятието.

-Каква е разликата между оползотворяване и горене?

- България е на челните места по генериране на отпадъци на глава от населението. Ако средно за ЕС на човек се падат по 5000 кг годишно, у нас са около 17 000 кг. Стремежът на Европа е към генериране на все по-малки количества. Докато това се случи, битови отпадъци се съхраняват на сметища. Това води до замърсявания на почвата, водите и въздуха. Според евродирективата за управление на отпадъците депонирането е по-малко препоръчително от оползотворяването. Оползотворяването чрез внедряването в различни производства е значително по-екологично от това да ги оставим да се разлагат в природата.

След като попаднат на сметищата, те се сепарират, а не отиват директно в котела на “Топлофикция Сливен” например. Сепарирането означава разделяне на отпадъците - една част като стъкла, метали и други се рециклират, а друга се раздробява, дехидратира и балира. Така подготвени, те вече са сертифицирана суровина. При изгаряне се получава топлинна и електроенергия. Главната полза от оползотворяването е в редуцирането значително на въглеродните емисии, свързани със замърсяването на въздуха.

Това се различава грандиозно от простия процес на драсване на клечка кибрит.

- Опасно ли е оползотворяването на РДФ?

- РДФ горивото не съдържа органични примеси и не е опасно за хората. Процесът на обработка и превоз се следи стриктно и е съобразен с всички изисквания на ЕС. Чрез усвояване на подобно алтернативно гориво “Топлофикация Сливен” подобрява своите екологични норми и може да подпомага общините в осъществяването на процеса по оптимално управление на отпадъци. Резултатът е по-чиста енергия на по-приемлива цена.

- Кой печели от оползотворяването на РДФ?

- Истината е, че най-печеливши са хората, на второ място се нарежда индустрията и едва на трето предприятието, което оползотворява отпадъци.

Намалява се количеството на парниковите газове, които са една от предпоставките за глобалното затопляне. Стабилизира се сметищната газ и необходимостта от ежедневно покриване на сметищата. Но директната полза за хората освен подобреното качество на въздуха е и чисто икономическа. С намаляването на въглеродните емисии, чиято цена расте главоломно и се очаква да се вдигне поне 5 пъти до 2050 г., несъмнено ще се покачва и цената на произвежданата електроенергия. Използването на РДФ води до ползи за средата, в която живеем, и до задържане на цената на тока, който плащаме. Освен това ще трябва да плащаме и оползотворяването на боклука от нашите домакинства на съседни държави.

Вдигането на цената на тока за което и да е производство води до увеличение на цената на крайния продукт. Това би направило българската икономика неконкурентоспособна в условията на глобален пазар. А българският потребител все по-трудно ще си позволява стоки, произведени в България.

Полза има и за “Топлофикация Сливен” и други енергийни предприятия, които могат да си позволят да се адаптират и да добавят РДФ като суровина в дейността си. Поради високата цена на емисиите производството на електроенергия от въглища става нерентабилно и това може да доведе до затваряне. Оползотворяването на РДФ удължава живота на нашето производство. Несъмнено вътрешното производство на електрическа енергия ще направи по-силна българската икономика. Не бива да сме зависими от внос, затова е необходимо да създадем повече на брой алтернативи за екологично производство на енергия.