Енергийна стабилност трябва да бъде гарантирана, а не да става заложник на политически боричкания.

Студеният резерв е нормативно определен от управлението на европейски енергийни системи. Ние, като част от тази енергийна система, за да гарантираме своята стабилност трябва да го поддържаме между 1000 и 1600 мегавата, а не както до сега 600 мегавата.

Обемът му се изчислява или като равен на най – голямата мощност, която е АЕЦ Козлодуй – 1000 мегавата, или като 20% от най – големия пик на потребление, който е 8000 мегавата – т.е 1600 мегавата за студен резерв.

Разликата между 600 мегавата, колкото е в момента и 1000 до 1600 мегавата колкото трябва да бъде поставя в рискова ситуация страната ни. Решението за още по – голямото му намаляване би било емоционално, политическо, но не и с оглед гарантиране на стабилността. Освен всичко останало, ако ние дебалансираме системата си могат да ни извадят от паралел.

Решенията за енергийната сигурност на страната не бива да се вземат с политически аргументи, а с експертност и спазване на европейските директиви и българското законодателство.

Къде отива резервът е въпрос от по – второстепенно значение, въпреки че отново е свързан с експертна оценка на мощностите – качество, географско местоположение, цена, капацитети и състояние. Не случайно в българската енергийна система, като ТЕЦ със значение за мощностния и електроенергийния баланс на страната са определени ТЕЦ Марица Изток 2, ТЕЦ Варна, ТЕЦ Бобов дол, Брикел, ТЕЦ Марица 3 Димитровград, ТЕЦ Русе, ТЕЦ Контур глобал и Марица изток 3.

Трябва да се определи, кои са ни нужни за мощностния баланс и от кои централи може да се определят мегавати за гарантиране на енергийния баланс, като тежестта на цената е със значителна важност.