„Трябва да се търсят такива намаления на данъците, които да насърчават увеличаването на дългосрочния потенциал за икономически растеж. ДДС точно върху бирата и виното е много назад в опашката на мерки, които биха стимулирали в по-общ план един по-добър инвестиционен климат в България“. Коментарът пред БНР е на Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика.

Според него „всяка рязка промяна, включително и с диференциране, вероятно ще отвори възможности злоупотреби“.

Икономистът определи като един от най-големите проблеми на спешните антикризисни мерки това те да не сработят спешно.

„Пренасочването на средства е доста силен инструмент. Виждаме подобен феномен в момента… Явно това е текущата краткосрочна стратегия – да се пренасочват разходи, а не общо да се увеличават. Доколко това е удържима стратегия, не знам, все пак има лимит на това“.

В предаването „12+4“ Лъчезар Богданов подчерта: „Излишък в държавната хазна има, но в сравнение с миналата година е с около 1,5 млрд. лева по-малко. Затова успокоение в тази линия няма, трябва да се гледа в сравнение. Очевидно е, че имаме отчетливо намаление на приходи от основни данъци, най-вече в акцизи и ДДС. Хубавото е, че имаме не толкова голям спад от подоходен данък и осигурителни вноски… Пренасочването на разходи от едно в друго перо няма общ фискален ефект по отношение на дефицита. Но това също има някакъв предел“.

По думите му за юни има спад от приходите от ДДС спрямо юни миналата година с около 120 млн. лева, при положение че има тренд посока нагоре, тоест, по-високи доходи през последната година:

„Юни се плаща ДДС за обороти, реализиране през май. Данните са логични“.

Налице е доминираща нагласа за все повече социални харчове, посочи Богданов. Според него засега това няма да доведе страната до поемане на нов дълг.

„Въпросът е не дали тази година ще можем кешово да вържем бюджета, големият въпрос е дали тези мерки са устойчиви с оглед на бъдещия икономически растеж в близките години. Затова е важно каква данъчна система искаме да поддържаме и доколко промените в данъчната система могат да я ерозират“.