Основният приоритет на ЕС е свързан с прехода към нисковъглеродна икономика и климатична неутралност, което означава дълбока трансформация в цялата икономика. Но това открива пред нас и нови възможности - произвеждане на енергия от ВЕИ. В същото време трябва да мислим и за енергийната ни сигурност. Маришкият басейн е много важна тема, през зимата там се произвежда 60% от необходимата за България електрическата енергия, а през останалото време – 40%. Ние винаги сме отстоявали позицията, че преходът трябва да е плавен и съобразен с държавите-членки на ЕС.

Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на дискусия, посветена на втори стълб от Националния план за възстановяване и устойчивост – „Зелена България”.

Въпросът за въглищата трябва да се постави много директно - става въпрос не за затварянето им, а за изграждане на паралелни мощности. Това не са само соларни панели, а биогорива, вятър и десетки други, цялата енергийна система навсякъде претърпява дълбока трансформация и ние трябва да се включим в нея. Чрез либерализацията на пазара ВЕИ-тата ще изместят старите технологии, те трябва да създадат и нови работни места, коментира и старшият политически съветник за Централна и Източна Европа за Европейската климатична фондация Юлиан Попов. 

Експертът по управление на околната среда и управляващ партньор в denkstatt Боян Рашев допълни, че България има и друг собствен ресурс - биомаса и биогаз от земеделието, които използваме в много малка степен, а в Западна Европа малките населени места се отопляват основно от това. Имаме и геотермална енергия, която не използваме.

Според министър Петкова фокусът в Плана за възстановяване правилно е поставен върху трансформацията на Електроенергийния системен оператор, защото той има ключова роля за нормалната работа на цялата система. Когато електроенергийният микс бъде променен с включването на ВЕИ-та, системата ще трябва да се управлява гъвкаво. Затова за модернизация на ЕСО за заделени над половин млрд. лв., които ще се разпределят за 9 подпроекта, сред които изграждане на систематизирано, дистанционно управление на подстанциите на ЕСО, сега голяма част от тях се управляват на място; модернизация на телекомуникационната мрежа; модернизация на системата за администриране на пазара на енергия; нова система за киберсигурност. Има проект и за външно изкуствено осветление в общините, с което да се постигне  пестене на въглеродни емисии, енергийна ефективност, ще се намалят разходите – 452 млн. лв. ще отидат за общните, а 50% от тези средства трябва да се възстановят за 5 години.

Министърът на регионалното развитие Петя Аврамова пък засегна темата за енергийната ефективност на сградите. С 2,5 млрд. лв. ще  бъдат санирани жилищни, публични и промишлени сгради.

Според Боян Рашев и Юлиан Попов обаче не трябва тези средства да се раздават грантово, а да се използват за привличане на нови средства, иначе трансформацията няма да се случи. Попов смята, че във всеки проект трябва да се търси участие и на бенефициента, включително и при санирането. Рашев допълни, че не трябва да се опитваме да спестяваме - било то от енергия, а да произвеждаме неща, които да допринесат за кръговата икономика. Освен това България е богата на метали, които са много важни за този преход, а не ги използва достатъчно. И даде пример, че страната ни е много голям износител на мед, вместо да го вложи в производството на електромотори. Затова бизнесът трябва да промени насочеността си, но на него не трябва да се дават много грантове, защото голямото субсидиране води до задънена улица. 

„Грешка ще бъде да базираме зеления преход само и единствено на публични инвестиции - голямата задача е да не запушваме възможностите за частни инвестиции в този сектор – нещо, което признавам, че сме направили назад в годините”, каза и вицепремиерът Томислав Дончев. Той апелира да се положат усилия, за да се постигне обществен консенсус по темата и призна, че преходът ще бъде голямо предизвикателство.

Рашев засегна и темата за това, че трябва да се намали първичната енергия като се увеличи потреблението на газ от домакинствата и промишлеността. Според министър Петкова обаче това зависи от общините и бизнеса, които трябва да проявят интерес.