За година светът харчи двойно повече ток за биткойни, отколкото в България изобщо

Енергията е 91 терават часа, ръстът за последните 5 години - десеторен

Цената на тока на борсата постоянно се повишава и удря рекорди, а продажната цена с ден на доставка днес е 370 лв. Същото е и с биткойните, които се търгуват за 62 000 долара единия. Двете са адски свързани, тъй като добиването на криптовалутата изисква огромно количество енергия. Всъщност електричеството, изразходвано за добиване и процеси с биткойни за една година е двойно на това, което България потребява за 12 месеца. Докато у нас се консумират между 40 и 48 тераватчаса, за копаенето на криптовалутата се изразходват 91 тераватчаса.

Числото е толкова голямо, че освен от консумацията на България е повече и от тази на страни като Нидерландия и Дания например. Всъщност

само за добив на

криптовалути

отива 1/20 от

годишната

консумация на

електричество

Процесът по добива им, наречен копаене, изисква изчислителните мощности на компютъра ви да валидират математически задачи. Колкото по-голям е приносът ви, толкова повече биткойни ще получите в рамките на всеки 10-минутен цикъл, при който се генерират 6,25 единици от криптовалутата.

Всъщност точно заради борбата кой ще има по-голям принос и ще получи повече от струващите над 62 хил. долара за 1 биткойн, процесът изисква толкова голяма консумация на електричество. Решаваните уравнения служат за т. нар. протокол за доказателство за работа. Той се използва и за валидирането на трансакции, без значение дали трансфер на биткойни от един портфейл в друг, или за традиционна валута.

“Доказателството за работа” е сред основополагащите принципи на най-известната криптовалута, създадена през 2008 година от анонимна личност или група, известен като Сатоши Накатомо, стремяща се към децентрализирана дигитална валута.

Системата е проектирана така, че на всеки 10 минути мрежата награждава с биткойни тези, които успешно са наредили пъзела.

С увеличаването на цената на биткойна обаче интересът към придобиването му се засили, както и потреблението на електричество. Докато през 2010 година криптовалутата можеше да се добива с обикновен компютър, още на следващата година се появиха специализираните копачки.

Идеята е, че те са по-мощни и решават повече задачи за 10 минути. Самата система пък е проектирана така, че колкото повече копачи има, толкова по-трудни стават уравненията.

Затова днес ви трябват специализирани копачки, разположени в огромни пространства, както и специално охлаждане, за да не прегреят постоянно работещите машини. Това е и причината добиването на биткойни да се практикува основно в големи дейта центрове от корпорации или групи хора.

Всъщност

основните играчи

са 7 групи. Те

притежават

близо 80%

от цялата

изчислителна

мощност

в мрежата. Те се събрали, след като осъзнали, че им е по-изгодно да обединят усилия и да получават по 10 долара на ден, вместо 50 хиляди за 10 години.

Самото копаене се случва в целия свят, често там, където има евтина електроенергия. В продължение на години Китай бе водещият играч, макар че в последно време започна да изпитва спадове заради правителствени регулации. Пазарният дял на източната страна е спаднал до 46% през април тази година, а само преди 24 месеца бе 75%. От това се възползваха играчите в САЩ, които са увеличили дела си четирикратно до 16%.

Друг сериозен играч е Иран. Страната използва запасите си от петрол, за да смъкне разходите за електроенергия. Koпaенето на криптовалутата е сред важните начини, по които блокираният oт caнкции на САЩ Иpaн ycпявa дa cи нaбaви дocтъп до чуждестранна вaлyтa. Cпopeд изчисленията електричеството, необходимо зa изкопаването на криптовалутата, възлиза нa 10 милиона барела cypoв пeтpoл, или oкoлo 4% oт гoдишния дoбив на страната. Цената на тока не е висока, тъй като страната е най-големият производител на природен газ в света. От 2019 г. Техеран призна добива на виртуалните пари за легитимно и доходоносно бизнес начинание. Така копачите, които ги добиват, плащат по-висока цена за ток, но чувствително по-ниска от тази в останалата част на света. Врътката е проста - Иран извежда енергийните си резерви по света, като ползва петрола си за производство на електроенергия. Тя се превръща в биткойн чрез действията на “миньорите” в Иран. По този начин Иран получава непряка експозиция на своите петролни резерви чрез потенциални купувачи и потребители на биткойн, които разполагат центровете си там.

А копачите в цял свят са толкова много, че от 2016 г. досега има десеторен скок на консумацията на електричество, използвана за добив на криптовалути, докато достигне сегашните нива от 91 тераватчаса годишно. За сравнение, цялата консумация на енергия от “Гугъл” е 12,2 тераватчаса, като приблизително 200 тераватчаса се използват от всички центрове за данни в света, с изключение на тези, които копаят биткойни, според анализатора Джордж Камия от Международната агенция за енергията (МАЕ).

МАЕ дори прогнозира, че ситуацията може да се влоши още повече, защото ако “миньорите” използват най-енергоемкото оборудване, то

потреблението

може да скочи

до 500 теравата 

Именно заради тока, както и копачите, които използват електричество, добито от твърдо гориво, на 12 май Илон Мъск заяви, че спира приемането на биткойните за закупуването на електромобилите му “Тесла”. “Ние сме загрижени от бързо нарастващото използване на изкопаеми горива за добив на биткойни и трансакции, особено въглища, които имат най-лошите емисии от всички горива”, каза Мъск. И добави, че производителят на електрически автомобили няма да продаде нито един от своите биткойни, които закупи през февруари и така повиши цената им. Вместо това възнамерява да ги използва за трансакции веднага щом добивът на криптовалути премине към използване на по-устойчива енергия.

Какви са обаче вариантите това да стане? Някои криптовалути ползват друга система за валидиране на трансакции. При нея вместо доказателство за работа, за доказателство се разчита на достатъчно монети. Това може и да е ефективно. Най-вероятно обаче няма да се наложи, защото хората, които държат биткойни, вече са вложили много пари, за да са релевантни на сегашните условия и нямат интерес те да се променят.

Заради цената му у нас се добива с крадено електричество 

Заради високата цена на тока за добив на биткойни у нас често хващат копачи, които използват краден ток. 

Рекордьорите са Светослав Петлето и Костадин Косъма, които през миналата година задигнаха електроенергия, оценена на 2,5 млн. лв. Те бяха наели бившия обувен завод в Кюстендил. За месеца, в който копали биткойни, успели да изразходват енергия колкото целия град за 30 дни. След като бяха заловени, прокуратурата конфискувала битпортфейла им, но тъй като няма ключове за него, не знае сумата, която съдържа портмонето. Месец след това други бандити на криптовалута бяха заловени в Пловдив, а след това - и в три варненски села.

Най-голямата хващана сума, добита с краден ток, пък е на биткойни за 1,2 млн. лева. Те са открити в портфейла на 30-годишния Цветан Момчев, хванат с хале в с. Хераково. Криптовалутата е 40 биткойна, а сумата е сметната спрямо курса от декември м.г., когато един биткойн се търгуваше за 30 712 лв. За сравнение днес една монета се оценява на над 107 хиляди лева.

Самият Момчев твърди, че няма общо с фермата, а е натопен от сина на пловдивски транспортен бос. Засега нито един от двамата не е обвинен.