На 2 февруари България вероятно ще получи одобрението на нашия план за възстановяване, съобщиха за “24 часа” добре осведомени източници от Брюксел.

Като преди това нашата страна трябва да изпълни няколко условия - част от тях са по самия план (виж долу).

Другите са общополитически, едно от които е да спрем да пречим на приемането на РС Македония и Албания. Това е лична амбиция на френския президент Еманюел Макрон, която въпреки дипломатичното ѝ публично говорене през годините е била възпирана от канцлерката Ангела Меркел. След като обаче Меркел вече се оттегли, цялото влияние на Франция и близката ѝ Полша ще бъде вложено, за да започнат преговорите за членството на Македония и Албания. Това не е формулирано като пряко условие на Брюксел към София, защото ще прилича на изнудване, но е намекнато достатъчно ясно на български официални лица от различни политически сили. Не е ясно дали новият канцлер Олаф Шолц ще има сили и желание да се противопоставя на френско-италианско-полския триумвират в полза на Сърбия.

Другото важно условие е

България да има редовно правителство

със стабилна перспектива и бюджет, защото част от дейностите по плана за възстановяване се финансират с национални средства, които после се възстановяват. Според част от източниците в тези неясно формулирани условия е и приемането на Истанбулската конвенция, но това не се потвърждава от всички източници, до които се допитаха репортерите на “24 часа”.

На 15 октомври България най-накрая направи дългоочакваната стъпка, която се обсъждаше през цялата 2021 г. С внасянето на своя Национален план за възстановяване и устойчивост София стартира процедурата, след която в крайна сметка ще се надява на 12,9 млрд. лв. безвъзмездни средства от ЕС. Инвестициите са разпределени в четири стълба (виж таблицата).

Формално Европейската комисия има време до 15 декември да каже дали планираните реформи отговарят на критериите, за да бъде планът финансиран. Досегашната практика с този нов безпрецедентен финансов инструмент на ЕС показа, че

времето е относително

Спазването на сроковете не е особено стриктно, което се видя и от самото внасяне на плановете. По правило 27-те членки на ЕС трябваше да ги представят до 30 април 2021 г. Това направиха шепа членки. Всички останали, с изключение на Нидерландия, която още няма план, внесоха намеренията си със значително закъснение, което в крайна сметка няма да окаже никакво негативно влияние на тяхната оценка или на размера на предвиденото финансиране.

Механизмът за възстановяване и устойчивост ще осигури до 672,5 млрд. евро за подкрепа на инвестиции и реформи (в цени от 2018 г.). Те се разделят на 312,5 млрд. евро безвъзмездни средства и 360 млрд. евро под формата на изгодни заеми.

Съгласно регламента, по който действа механизмът, Еврокомисията оценява националните планове в срок от два месеца от официалното им представяне. Практиката показа, че тези два месеца невинаги са достатъчни и повече от една пета от държавите се споразумяха за удължаване на сроковете. Ограничение за продължителността на удължаването няма.

Самият процес на оценка включва анализ от страна на ЕК на съдържанието на плана и предложените в него проекти и реформи според 11 критерия. Когато е готова, ЕК предлага своето положително или отрицателно становище на Съвета на ЕС, съставен от всички страни членки. Те също трябва да дадат зелена светлина в срок до 4 седмици. Това е последното формално решение, което трябва да се вземе с квалифицирано мнозинство - 55% от държавите членки трябва да са “за”, като населението им трябва да бъде най-малко 65% от общото в ЕС. Досега одобрението се даваше от финансовите министри на ЕС. И тук е ключовата роля на Франция и нейните приятели от Белград.

Сроковете отново са плаващи, като е възможно те да бъдат по-кратки от 4 седмици. Ако бъдат спазени, излиза, че София може да очаква “да” най-рано в средата на януари.

При отрицателен отговор от страна на ЕК тя е задължена да придружи отговора си с “надлежно обоснована оценка”. Засега няма практика в тази посока.

След двете одобрения идва

предварително финансиране в

размер на 13% от общата сума

Пълен отличник при внасянето на плана си беше Португалия. Страната го стори още на 22 април, а ЕК каза “да” на 16 юни. След месец - на 13 юли, дойде и одобрението от Съвета на ЕС и така на 3 август Лисабон получи първото авансово плащане в размер на 2,2 млрд. евро за своите инвестиции. Повечето членки на ЕС от южната и югозападната част на Европа, както и няколко от централната представиха плановете си в края на април и през май, като получиха поредицата от одобрения през лятото, а авансовото плащане - в началото на есента.

Внасянето на плана навреме обаче не гарантира получаване на средства. Заради опасения за върховенството на закона и корупцията например ЕК не дава зелена светлина на милиардите безвъзмездни средства за Полша и Унгария. И двете страни предоставиха плановете си за реформи още през май, но все още нямат одобрение.

В края на май своя план подаде и Румъния, но получи одобрение чак на 27 септември. “Да” от Съвета на ЕС бе дадено месец по-късно - на 28 октомври, затова Букурещ все още очаква предварителното финансиране.

Не е посочен точен срок между

одобрението и изплащането на парите

Има случаи, при които след одобрението, на което София се надява в началото на 2022 г., минават месеци, преди да дойде първият транш. Словакия например бе една от първите 12 страни, чиито планове бяха одобрени от министрите на икономиката и финансите в средата на юли. Чак на 13 октомври обаче Братислава взе авансовите 823 млн. евро.

Гръцкият план с инвестиции за 30,5 млрд. евро бе в същата група от 12 първо одобрени обещания за инвестиции. Значителните 4 млрд. евро авансово финансиране бяха изплатени на Атина още на 9 август.

Хърватският план бе одобрен от ЕК на 8 юли, от съвета - на 28 юли, но плащането в размер на 818 млн. евро също дойде по-рано от това за Словакия - още на 28 септември.

Дълговете на тецовете към БЕХ за въглеродни емисии, софтуерът за случайно разпределение на делата към прокурорите и плащанията в болниците бавят приемането на българския план

l Една червена линия и няколко сериозни коментара са спирачките пред българските намерения

l Брюксел иска и конкретни мерки за декарбонизация на транспорта

МАРИЯНА БОЙКОВА

Една червена линия и няколко сериозни коментара от Европейската комисия бавят одобрението на българския план за възстановяване и устойчивост.

На 15 октомври вторият служебен кабинет на премиера Стефан Янев го внесе в Брюксел, след като месеци преди това е имало неофициално съгласуване и нанасяне на поправки. Срокът за произнасяне е четири месеца.

Основните проблеми и въпросната

червена линия са в енергетиката

След фиксиране на индикативни години за затваряне на въглищната енергетика - 2038 и 2040 г., от Брюксел тонът е станал по-мек, казват експерти.

Коментарите са били, че 2038 г. не е достатъчно амбициозна, но все пак са фиксирани дати. Проблемът бил, че не е представен сценарият за енергийния преход и декарбонизация. Той трябва да се разработи от комисия към Съвета за зелената сделка към правителството, в който ще участват независими експерти. Сценарият може да бъде разработен до средата на следващата година и приет от парламента до края на 2023 г. по подобие на германския. Липсата му обаче не е пречка планът да бъде одобрен при поети ангажименти от редовен кабинет и при наличието на парламент. Иска се да се посочи конкретно кои мощности ще се заменят, с каква скорост, както и какви ще са мерките за освободените служители.

Брюксел е приел изграждането на 1000 мегавата парогазови мощности, като това няма да е една централа, а няколко мощности, в зависимост от проявения интерес от инвеститорите и от конкуренцията между тях. Изискването е този, който получи еврофинансова помощ за такава мощност, да затвори въглищната.

Червената линия са финансовите потоци в енергетиката, помощта на БЕХ към държавната ТЕЦ “Марица-изток 2” и по-конкретно заемите на холдинга за купуване от централата на въглеродни емисии, уточниха експерти от енегетиката пред “24 часа”. Как ще се реши този казус остава задача на редовното правителство.

От Брюксел са искали и още мерки за декарбонизация в транспортния сектор. Друг коментар, пак във връзка с декарбонизацията, е за фискалните мерки за купуване на електромобили, тоест - стимулите за българина да си купи електрическа кола. Забележката е била, че текстът е твърде общ. От българския преговорен екип обаче отговорили, че служебен кабинет не може да натоварна бюджета на редовно правителство със записани конкретни суми за всяка година.

Сериозен коментар има и за реформите за

плащане от джоба

в медицинския сектор

Проблемите в частта за правосъдната система в стълб “Справедлива България” са били изчистени. От ЕК са искали повече детайли как ще се избират разследващите прокурори, като предложението е това да става на база на случайното разпределение на делата в съдебната система. Само че Брюксел нямал особено доверие в софтуера.

Вероятно планът ще бъде одобрен на 2 февруари, но нищо не пречело изпълнението на проектите да започне и от януари с финансиране от националния бюджет, тъй като Брюксел възстановява парите, смятат специалисти.

Вицепремиерът Ананас Пеканов, която отговаря за плана, с кметове в заседателната зала на Министерския съвет.