Кооперативи слагат солар на покрива си: по-изгодно е от влог в банка

Първите лястовици  енергийните общности вече се появиха

Сметките за ток ще паднат, но не сега, а при предстоящата либерализация на пазара и умни електромери и мрежи

Малки фирми, общината и жители на Габрово направиха там първата енергийна общност

Първата енергийна общност е създадена в Габрово. 73-ма граждани, малки фирми и с водещата роля на общината се сдружиха, за да инвестират във фотоволтаична централа в депото за неопасни отпадъци. Половината от парите, а инвестицията е 180 000 лв., са събрани от габровци. За другата половина е обявено набиране от цялата страна и сумата е набавена бързо.

В условията има ограничение на инвестицията -

от 500 до 1000 лв., за да не попадне начинанието

в едни ръце

Първата енергийната общност вече е построила и централа с мощност 99,5 киловата.

Софиянецът Драгомир Цанев, който е изпълнителен директор на фондация “ЕнЕфект”, се е включил в начинанието, убеден, че всичко е ясно и прозрачно, така и се учи как се управлява подобна общност. А има и минимална икономическа полза - вложението носи доходност, по-голяма от тази на влоговете.

Печалбата на подобни кооперативи средно за 10 години е 5%.

Енергията се ползва на място в депото в Габрово, но вече имало и договор с търговец, който изкупува излишната енергия и я продава на общината на твърда цена, която е по-ниска от борсовата. С нея може да се захранват детски градини, училища и т.н.

След първата лястовица

в Габрово се появи втора в Бургас,

където, отново с водещата роля на общината, е създадена такава общност. (Виж по долу).

Трима роднини в пловдивско село пък са създали “Изгрей.бг”, като са нарекли кооператива си също “енергийна общност”. Произведеното от техния солар е за собствени нужди и се дели между тримата.

В София пък, в кв. “Манастирски ливади”, инвеститор вдига блок с фотоволтаици на балконите и на покрива и с батерия, както и със смарт уреди и система, която мери енергията в реално време. Така се формира нещо като енергийна общност от 15 домакинства, която явно плаща инвестицията с покупката на жилището. Очаква се сметките им да са с 80% по-ниски през лятото и с 20 на сто - през зимата. (Виж третия текст)

Наченки на нещо като общности на граждани и фирми се появяват плахо у нас с надежда да се свалят сметките за ток. Моделът на Габрово е заинтригувал и Кюстендил, казва Драгомир Цанев.

Новият термин “енергийна общност”  бе официализиран в края на миналата година в два закона - за енергетиката и за енергията от възобновяеми източници.

В енергийния закон е дефинирана гражданска енергийна общност, а във втория - общност за възобновяема енергия. Разликата между двете е, че първото сдружение може да инвестира в централи с каквото си изберат гориво, докато втората е само за зелена енергия.

В Закона за енергетиката са дефинирани още активни потребители, агрегатори и куп други термини, които тепърва ще добиват физическа реалност. На този етап

липсва моментът на споделяне на енергията

- да има енергийна общност между производител и потребители и на място, в рамките на улицата, блок, село, да се споделя соларният или вятърен ток на по-ниски цени. Или пък, ако граждани са инвестирали в соларна или вятърна инсталация, излишъкът да се вкарва в енергийната система.

За Ивайло Алексиев, директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, една от причините да няма много такива общности е, че домакинствата

все още са на регулирани цени

и това ги устройва. Либерализацията на пазара бе отложена с година. Икономически хората не намират за изгодно сега да инвестират в подобни сдружения.

Според енергийния експерт Иван Хиновски, който е и председател на създадената Камара на енергийните общности, процесът е технически блокиран.

Ако една общност произведе соларна енергия, ползва за себе си част от нея и има излишък, го вкарва в мрежата. За целта обаче трябват умни електромери, които измерват ползвания от мрежата ток, както и този, който се вкарва в нея. В края на месеца или на годината се прави изравняване. На този етап у нас произведената от фотоволтаиците на покривите енергия обаче

може да се ползва само за

собствени нужди

Липсата на смартуреди за мерене не само на ниво домакинство, но и при мрежи е едно от препятствията, посочват експертите.

“Не става сметките да се водят на тефтер”, съветва Хиновски.

След първите енергийните общности се очакват умни мрежи и електромери, със слънчеви инсталации на покривите и по-ниски сметки за ток. Засега енергийният регулатор търси баланс на инвестициите в разпределителните мрежи и цената на тока за домакинствата и бизнеса.

Сградата в “Манастирски ливади” има и батерия, в която да съхранява енергия за часовете, в които хората са вкъщи.

Бургас прави гражданите акционери: 3% дивидент, ако вложат във фотоволтаична централа над басейн

ДИМЧО РАЙКОВ

В основата на енергийната общност в Бургас е амбициозен проект на общината да направи обикновените граждани акционери в производството на ток от слънцето.

Идеята е с парите на бургазлии да се закупи голяма фотоволтаична централа, която ще бъде монтирана на покрива на плувния комплекс “Парк Арена ОЗК” в комплекс “Славейков”.

Гражданите ще могат да участват с различни суми парични средства и въз основа на размера на инвестицията  ще получават годишен дивидент от 3%. Участието в енергийния кооператив ще е доброволно. 

Фотоволтаичната централа ще бъде използвана основно да захранва с ток плувния комплекс, в който има голям басейн с олимпийски размери.

 Произведената електроенергия ще е с индикативна стойност 0,13 лв. за киловатчас. Според представители на местната власт ще може да се използва и за други обекти, които са общинска собственост. Това ще допринесе за оптимизиране на разходите за електроенергия и постигането на по-голяма независимост в това отношение, казва кметът Димитър Николов.

Контролът на енергийния граждански  кооператив ще се осъществява от всички негови членове. След 10 години соларната инсталация ще остане собственост на общината, която ще я използва още 15 години. Планираната продължителност на живота ѝ  е до 25 години.

От общината са избрали тя да бъде монтирана на плувния комплекс “ОЗК Арена” заради южното му изложение, което ще акумулира достатъчно количество слънчева енергия. Освен това ефектното спортно съоръжение има  най-големия покрив на сграда общинска собственост, което позволява да бъдат инсталирани повече соларни панели. Не попада  в гъстонаселен район, който да хвърля сянка на бъдещата слънчева  инсталация.

Фотоволтаичната централа ще бъде изградена на покрива на “Парк Арена ОЗК”.

Първи умен блок у нас - 15 семейства ще ползват ток от слънцето в "Манастирски ливади"

МОНИКА КОВАЧЕВА

Един от първите реализирани проекти в страната, базирани на концепцията за енергийна общност, е енергоефективна сграда в София. Тя е с инсталирана умна фотоволтаична система, която произвежда ток и го разпределя между всички живеещи в нея.

      “Енергийните общности отдавна са широко разпространени в Европа, но тепърва навлизат в България. В една сграда всеки използва енергия по различно време на денонощието. Енергийната общност дава възможност тази енергия да се оптимизира, да се прогнозира потреблението и по този начин да се постигне рязко понижаване на разходите за всички. Нашата сграда предвижда създаването на малка енергийна общност между 15 домакинства, които да се възползват от иновативната система", казват Георги Ковачев и Димитър Ботев, които стоят зад проекта.  

     В сградата се използват немски панели, които са създадени специално за фасада - използват дифузна светлина и слънчева радиация. Това им позволява да произвеждат енергия дори в мрачно и облачно време.

Инсталираната мощност на соларната система е 60 киловата и към нея има добавена батерия за съхранение на енергия с капацитет 50 киловата. Благодарение на батерията събраната през деня енергия може да се използва, когато жителите на сградата са най-активни. По този начин могат да се постигнат впечатляващите до 80% зелена електроенергия през лятото и до 20-30% през студените месеци.

Включена е и система за мониторинг, която позволява на всеки потребител в реално време да проследи консумацията си на зелена електроенергия и на такава от мрежата. Така домакинствата в енергийната общност могат да работят разумно заедно, когато токът е най-евтин. Системата за мониторинг може да бъде интегрирана към модерни smart домакински уреди и да бъде обучена, чрез алгоритъм за цялостна оптимизация.

Проектът е приложим както върху ново, така и върху старо строителство. Може да съществува в различни варианти, например да е инвестиция на етажната собственост и живеещите да станат собственици. Може да се приложи и ЕСКО-моделът, при който се сключват дългосрочни договори с гарантиран резултат, при които живеещите в сградата получават финансиране от банка, но преди това сключват договор с енергото за фиксирана тарифа за зелената енергия, която произвеждат.