По време на заседанието на Съвета по земеделие и рибарство в Люксембург България подкрепи текста на Заключения на Председателството на Съвета на ЕС относно бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. Заключенията на Унгарското председателство бяха подкрепени от 26 държави членки, съобщиха от Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

"Оценяваме усилията на Председателството да намери компромисна формулировка, която да е приемлива за всички държави членки, като считаме, че Заключенията относно бъдещето на ОСП след 2027 г., насочена към земеделските стопани, са подходяща възможност за акцентирането на вниманието върху все още нерешения въпрос за справедливото разпределение на плащанията, който е чувствителен за страната", подчерта служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов.

Той представи пред Съвета на ЕС съвместна декларация на България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия, в която се отчита необходимостта от постигане на пълно външно сближаване (уеднаквяван - бел. ред.) на директните плащания между държавите членки. В документа се посочват продължаващите различия, водещи до неравностойни пазарни условия.

България също така подкрепи искането на Румъния за увеличаване на индивидуалния таван на подпомагане по линия на Временната рамка за държавна помощ в резултат на войната в Украйна, приложимо за първичния селскостопански сектор, до 560 000 евро на бенефициент и удължаване на периода на Временната рамка поне до 30 юни 2025 г. 

Страната ни напълно подкрепи опасенията, изразени от Словакия, че рискът от загуба на европейски средства е реален за редица държави членки. Поради тази причина на заседанието на Съвета през юни страната ни предложи да бъде удължен с 12 месеца периодът за допустимост на разходите, крайните срокове за административно закриване на програмите и крайният срок за изменение на Програмите за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2022. "Никой от нас не иска да види загуба на средства за бенефициентите – нашите фермери. Важно е да се отбележи, че забавянето в изпълнението на Програмите за развитие на селските райони се дължи главно на ефектите от кризата с КОВИД-19 и войната в Украйна", посочи министър Тахов.

Относно предизвикателствата пред хранителната верига на Европейския съюз (ЕС), министърът заяви, че за България, с оглед специфичното ѝ географско положение като външна граница на ЕС, е от ключово значение необходимостта да се гарантира финансовата обезпеченост на прилаганите мерки срещу заплахите за здравето на хората, животните и растенията. "Смятаме, че по-голямата координация на превантивни действия срещу болести и вредители, както и навременна финансова подкрепа за засегнатите страни, ще подобри готовността на веригата за доставки за бъдещи предизвикателства", отбеляза Тахов. Той допълни, че надзорът и контролът на болестите по животните изискват огромни усилия и ресурс от страна на държавите членки, особено тези, които са на първа линия.

На среща с представители на бранша по-рано този месец министър Тахов подчерта, че България продължава да настоява пред Европейската комисия (ЕК) за промяна на условията за отпускане на средства по Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна, т. нар. "украинска помощ" на земеделските производители, пише БТА.

Тахов обясни, че заради достигнатите от някои стопани регламентирани лимити за подпомагане, значителен брой селскостопански животни, площи с трайни и зеленчукови култури, както и оранжерийно производство са изключени от подпомагане за покриване увеличението на разходите за производство на земеделска продукция. По думите му първият предложен вариант на България пред ЕК е за отпадане на индивидуалния лимит на едно предприятие в първичното селскостопанско производство. 

Другата възможност е за двойно увеличаване на т. нар. таван за отпусканите средства по тази помощ от 280 000 на 560 000 евро на предприятие с дейност в първичното производство на селскостопански продукти. "Третата хипотеза е средствата по помощта да се изплащат година за година", уточни министър Тахов. Той припомни, че и трите варианта са дискутирани, по предложение на България, в Съвета на министрите по земеделие и рибарство на ЕС. Предложенията са срещнали подкрепа и от други европейски страни членки, а темата ще продължи да бъде обект на разговори както на национално ниво, така и на ниво ЕК. "Много важно е да се намери балансът. Търсим вариант да защитим интереса на земеделските производители, без това да задейства наказателна процедура", категоричен бе аграрният министър.