Официално: В печурките от “Кауфланд” няма атропин

Веригата няма да съди агенцията по храните въпреки преките загуби от 60-70 хил. лв., апелира към по-голяма отговорност

В пробите от гъби от веригата “Кауфланд” не е открит атропин. Това съобщиха официално в петък от агенцията по храните след проверката, извършена заради съмнение за токсикологичното отравяне на семейство от трима души през юни. Двама мъже и жена бяха приети в болница, като за виновник прибързано бяха обвинени култивирани печурки в заешка яхния.

Изследвани са общо 8 проби в лаборатория в Европейския съюз за наличие на алкалоида, казаха от агенцията по храните. Сред тях са една проба гъби от търговския обект на веригата в София, проба от гъби, взета от централния склад, и на гъби от препакетиращото предприятие. Изследвани са и гъби от хладилника на пострадалото семейство, както и проба от заешката яхния, която са яли. Проверени са още брашното, както и черният и червеният пипер, използвани за приготвянето ѝ.

Всички проби са

отрицателни за

наличие на

алкалоида,

което дава основания на Българската агенция по безопасност на храните да счита, че в случая не се касае за хранително отравяне, заявиха от ведомството. Обявяването на резултатите се проточи близо месец.

В средата на юни агенцията за храните забрани за продажба и изтегли всички количества култивирани печурки в “Кауфланд”, които се оказаха напълно безопасни.

“Няма да съдим агенцията, въпреки че само преките ни загуби са 60-70 хил. лв.”, заяви за “24 часа” шефът на “Кауфланд България” Димитър Спасов. Той апелира към по-голяма отговорност от контролните органи при подобни съмнения.

“60-70 хил. лв. са изхвърлени на вятъра, като в случая дори не включваме загубата на имидж, която е невъзможно да се калкулира”, каза още Спасов.

“Сигналът от Столичната РЗИ към нас беше за отравяне на хора с гъби, закупени от “Кауфланд”. Затова и

нямахме друг

избор освен

веднага да

изтеглим

печурките,

защото какво става, ако се стигне до масово отравяне. Длъжни бяхме да обявим и името на веригата и производителя, защото няма как да предупредим индивидуално всички, които в предните дни са купили такива гъби, но стоят още в хладилниците им.” Това коментираха от агенцията по храните.

Сигналът е подаден от Столична РЗИ в 15 ч на 15 юни и е бил за отравяне с гъби на трима души, двама хоспитализирани в УМБАЛ “Александровска”, а един - пренасочен за лечение в УМБАЛ “Пирогов”.

Още тогава експертите бяха категорични, че няма как в култивирани печурки да има атропин.

“Право на производителя и на вносителя е да ни съди и да си търси правата, няма проблем”, коментираха от агенцията по храните. Но нали не смятате, че е редно, когато има бомба, първо да се търси къде е и после да се евакуират хората”, попитаха от ведомството. Тяхната работа била на първо място да гарантират безопасността на хората, дори и понякога това да увреди интереса на някой производител.

В събота ще решим какво ще предприемем в тази ситуация и дали ще съдим някого. Това съобщи за “24 часа” Валдемар Горни, директор на полската East mushrooms, която произвежда гъбите.

“Ще разговарям с Русалин Русев (вносителя - бел. авт.) и ще решим. Първата стъпка е да открием кой даде тази информация, разпространи я в медиите и ни обвини. Кой реши да предприеме всичко това”, каза Горни. Той разказа, че и другите му клиенти са разбрали за ситуацията и са се интересували какво се случва в продукцията в България. Те обаче били сигурни, че проблемът не е в гъбите, тъй като работели заедно от години.

“Не съм имал подобен случай в моя 13-годишен опит. Продавам гъби в Германия, Франция, Великобритания, Гърция, Кипър, България, Испания, Полша, Румъния”, обясни Горни преди месец пред “24 часа”.

Непосредствено след обявяването на инцидента с натровеното семейство Горни каза, че не разполага с никаква информация какво се случва. Знаеше само, че пробите са изпратени в Германия.

“Аз съм абсолютно сигурен, че хората, които бяха приети в болница, не бяха хоспитализирани заради нашите гъби. Това просто не е възможно, ние продаваме хиляди тонове пресни гъби всеки месец. Ако нещо не беше наред с тях, щеше да има триста или три хиляди души в болница, не само трима, от едно място, от едно семейство”, каза Горни.

Според него хората са консумирали и друга храна в същия ден и проблемът можело да се крие именно там.

Горни критикува поведението на българските институции и го определи за неправилно. След теста, който са направили на хората, било открито наличие на атропин.

“Това е лекарствен продукт, не нещо, което се използва при производството на гъби, няма нищо общо с тях. Атропинът се използва в лекарства за хора и може би при животните. Никъде в бизнеса с гъби по света не се използва атропин”, обясни Горни. Той каза, че е трудно да се калкулират точните загуби за фирмата производител към момента, но вероятно са 60-90 хил. евро. “От ситуацията повече изгуби обаче моят клиент”, каза Горни.

“Гъбите са продукт, който трябва да се продаде веднага. Те са добри, когато са пресни, затова ние губим клиенти, ако се забавим с една или две седмици. Затова се налага да намаляш цени, да търсиш нов клиент, нови пазари. Ако ги продаваш за индустриалните пазари, цената е наполовина. Най-големият проблем е, че клиентът губи доверие в нашите продукти след невярната и некоректна информация”, категоричен е полякът.

“Случаят със съмнение за атропиново отравяне от гъби, който бе огласен в медиите, е много неясен. В 99,9% съм сигурна, че не става дума за отровни гъби.” Това каза и доц. Юличка Събева от Катедрата по фармакология, токсикология и фармакотерапия в Медицинския университет - Варна, потърсена от “24 часа” още преди излизането на официалните резултати. Ето и нейния коментар:

“Атропинът се съдържа в много растения - в татул, беладона (лудо биле), блян (бленика, попадийка) и др. Произвежда се и по синтетичен път, използва се в медицината - например атропинови капки за разширение на зениците в офталмологията. Атропин може да попадне в храната чрез замърсители. Може да стане при консумация на месо от пилета, пуйки или от мляко от овце, кози, които са яли семена или листа от посочените растения. Възможно е да бъде замърсен и медът - ако е събиран от цветовете на такива растения, но замърсяването няма да е в такива големи количества, че да предизвика тежки симптоми. Брашната също може да бъдат замърсени. Преди 2-3 г. имаше нотификация за открито замърсяване с атропин във вносна бебешка храна. Зърнените храни няма как да бъдат почистени, заради което има референтна доза за допустимо съдържание на атропин.

При атропиново отравяне може да настъпят неврологични оплаквания, тъй като се засяга централната нервна система със силно изразена психо-моторна възбуда, затруднен говор, халюцинации и др. Известен е изразът “атропиново пиянство”. Важно е и как се открива атропинът при съмнение за отравяне. Методът “тънкослойна хроматография”, който се използва на места при спешност, е по-стар, скринингов. Той не доказва, че това е атропин, а информира има ли някакъв алкалоид. Алкалоиди има и в никотина, в кафето, какаото и черния чай.