Още акценти от първото интервю, което дава избраната за еврокомисар, след като бе номинирана от българското правителство на 10 май, изслушана на 20 юни и одобрена от Европарламента на 4 юли:

Който качва терор в интернет, вече ще отива на съд

Очаквам развитието на нови бизнес модели и намирането на нови източници на приходи в областта на авторското право

Фактът, че след няколкото месеца без еврокомисар ни бе предоставен ресорът на бъдещето, отхвърля сянката на негативизма

С бъдещия член на Европейската комисия с ресор "Цифрова икономика и цифрово общество" разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА

- Г-жо Габриел, поздравления за силното ви представяне на изслушването в комисиите на Европейския парламент и на впечатляващия резултат, с който бяхте избрана от него. Дори опозицията в България, с две-три персонални изключения, се изказа ласкаво за вас. Очакванията към вас са огромни, което вероятно ще направи задачата ви още по-трудна?

- Най-напред бих искала още веднъж да благодаря за доверието на българското правителство и министър-председателя Бойко Борисов за номинацията, за труда на всички, които участваха в подготовката ми за изслушването и за силната подкрепа по време на гласуването в пленарна зала.

Подкрепата и доверието,

които получих, са чест и

отговорност за мен, но преди

всичко признание за България.

Признание, че сме способни да бъдем ключов фактор в определящи политики за бъдещето на цяла Европа, каквито са цифровата икономика и цифровото общество. Отговорността наистина е голяма, но както и в досегашната си работа, ще продължа да залагам на конструктивния диалог, обмена на идеи и общи действия в името на каузи. Една от тях е да превърнем сегашните цифрови бариери във възможности за европейските граждани и икономики. За това и стратегията ми е свързана с ключовите думи свързаност, споделеност, сигурност. Постигане на свързаност в цифровите технологии в полза на гражданите и икономиките. Тя съдържа споделеност, основана на ценности и принципи. И всичко това, гарантирано от сигурност за всеки.

- Ласкае ли ви фактът, че ще сте най-младият европейски комисар в историята?

- Винаги казвам, че

не възрастта и полът

са определящи

за постигането на резултати, а способността да носиш отговорност, да отстояваш ценности и принципи, упоритата работа. На това ще се опра за постигане на целите на единния цифров пазар за подобряване на достъпа на потребителите и бизнеса до цифрови стоки и услуги, за увеличаване на потенциала за растеж на цифровата икономика, за защитата на интересите на европейските граждани.

- Какви цели си поставяте до края на мандата на Европейската комисия? Каква е програмата минимум?

- Да се свърши възможно най-голям обем работа в оставащите две години от мандата. Мисията ми е ясно определена – улесняване и насърчаване на европейските политики, които да допринесат за

завършването на единния цифров пазар.

Програмата е белязана от потребността за успешно прилагане на инструментите, представени през 2015 г., сред които премахване на таксите за роуминг, преносимостта на съдържание, преразпределяне на спектъра за високоскоростна широколентова свързаност, инициативата WIFI4EU, авторските права чрез прилагането на Маракешкия договор. Да постигна политически компромис и споразумение по предложенията, свързани с кодекса за електронните съобщения, реформата на авторското право и на аудиовизуалните медийни услуги, както и

необоснованото блокиране на географски принцип,

са малка част от целите, които си поставям. Чакат ни също важни въпроси като киберсигурността, защитата на личните данни, правата и отговорностите на платформите, критичната инфраструктура, оперативната съвместимост... Възнамерявам да предложа, разбира се, и нови инициативи.

В сферата на киберсигурността

смятам да започна с

преразглеждане на

европейската стратегия

по въпроса и да дам нови

предложения за стандарти

за киберсигурност.

Придвижването на досиета като справедливи отношения между платформите и дружествата, които работят на тези платформи, както и достъпността на данни от неличен характер са следващи цели до края на мандата.

Но голямата ми цел, която представлява в същото време и най-същественото предизвикателство, е

да поставим гражданите

в центъра на всички

инициативи,

свързани с единния цифров пазар. Всеки европейски гражданин трябва да усеща пряко в ежедневието си ползите от цифровите технологии, като едновременно с това се чувства сигурен и защитен. Това включва създаването на среда, позволяваща на гражданите да се възползват изцяло от многобройните възможности, които ни предоставят тези технологии. Такава среда изисква нови цифрови умения, които да позволят адаптиране към цифровата трансформация и новите изисквания на пазара на труда. Към 2020 г. 90% от работните места ще изискват цифрови умения, а днес около 45% от европейците имат само основни такива.

Всички сектори на

икономиката стават дигитални,

но 37% от работната сила няма

достатъчно цифрови умения.

След три години може да има

недостиг на до 500 000

професионалисти

в областта на информационните и комуникационните технологии. Изследванията говорят за изчезването на определени работни места или трансформирането им, за създаването на други, поради което е важно да подпомогнем гражданите при този преход. Ето защо на въпроса за въздействието на цифровата революция върху работните места и как да отговорим на това предизвикателство отдавам приоритетно значение.

- Казвате, че едно от предизвикателствата пред всеки европеец ще е да се подготви за новите изисквания на пазара на труда, които произтичат от постоянно развиващите се цифрови технологии. Как може да се обучава човек? Бихте ли инициирали въвеждането на специални курсове в общността? Какъв е начинът?

- Предизвикателствата, които цифровизацията поставя пред европейското общество и неговия социален модел е въпрос, на който ще обърна специално внимание. От една страна, необходимо е да се стремим цифровите иновации да носят възможно най-много ползи за всички граждани, като същевременно се зачитат европейските демократични и социални ценности. От друга страна, наш дълг е

да помогнем на гражданите и

предприятията да се

справят успешно с прехода

към цифровата икономика и цифровото общество. България е сред 17-те държави-членки със създадена национална коалиция за умения и работни места в сферата на цифровите технологии, което е голяма крачка напред, и приветствам усилията на всички, работещи в тази посока. Ще настоявам да се разшири обхватът на пилотния проект „Digital Opportunity scheme for internships“. За мен е важно да има координация между всички в тези инициативи, за да се осигури по-голяма съгласуваност между местно, национално и европейско ниво.

- Поставихте си амбициозната задача ресорът ви да служи за обединение. Как реално може да се случи това?

- Цифровите технологии отдавна не са ограничени само до сектори, традиционно свързани с информационни и комуникационни технологии. В действителност, нито един отрасъл не може без тях – те променят начина, по който работим, учим, придвижваме се. С две думи, засягат цялото общество. Така цифровите технологии се превръщат в своеобразен обединител и никой не трябва да остане изключен. Постигането на обединение на сили и ресурси, чрез диалог и сътрудничество, работейки в екип с останалите комисари, Парламента и държавите-членки с организациите на гражданското общество, би било в пряка полза на гражданите. Давам конкретен пример как ресорът служи за обединение. Цифровият единен пазар има за цел да гарантира, че цифровата революция ще бъде източник на растеж, заетост и конкурентоспособност в Европа. А това не можем да постигнем, без да включим секторите на образованието, здравеопазването, културата, сигурността, без да включим организациите на бизнеса и гражданското общество, без да осигурим

равнопоставеност на жените и мъжете.

Цифровите технологии са онзи свързващ елемент, който ще ни позволи да допринесем в живота на гражданите и в дейността на предприятията да настъпват конкретни положителни промени.

- Какви са идеите ви за защита на авторското право?

- Реформата на правилата в областта на авторското право е от основно значение за адаптирането на съществуващите правила към цифровите технологии и новите форми на достъп до съдържание. ЕС е родината на някои от най-големите издателски къщи, на динамична музикална индустрия и на филмов сектор, който се радва на световно признание.

Европейските филмови продукции,

например, се стремят да

достигнат до нови аудитории

в рамките на ЕС и извън него. Това би трябвало да окаже положително въздействие върху развитието на нови бизнес модели и намирането на нови източници на приходи, стига основните въпроси, свързани с мащаба, достъпността и популяризирането на продукциите да намерят адекватен отговор. Смятам за изключително важно да се поддържа все така високо нивото на амбиция по отношение на всички обхванати теми, а именно: избора на онлайн съдържание и достъпа до такова; модернизацията на правилата в областта на научните изследвания, образованието и приобщаването на хората с увреждания; по-справедливите правила с оглед на

по-добро функциониране на пазара на авторското право.

Предлагайки комбинация от законодателни и незаконодателни мерки, можем да оформим програма, която да позволи да се подпомогнат европейските индустрии.

- Как може да се подобри борбата с тероризма, организиран през съвременните канали за комуникация?

- Ще отговоря през призмата на ресора, който ми е поверен. Важен законодателен инструмент е директивата за мрежова и информационна сигурност, която вече създава мрежа от екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност в целия ЕС с цел бързо реагиране на киберзаплахи и инциденти. Тя установява също така „група за сътрудничество" между държавите-членки, за да се подкрепи и улесни стратегическото сътрудничество, както и обменът на информация. Директивата трябва да бъде приложена до 2018 г. Не можем да пропуснем също борбата с незаконното съдържание в интернет – въпрос, по който работих в Европейския парламент. Тези, които качват съдържание в интернет, свързано с тероризъм (видеоклипове например), вече ще носят наказателна отговорност. Преди края на 2017 г. Комисията ще издаде насоки относно това как съдържанието следва да бъде отстранено от онлайн платформи, с подходяща прозрачност и независим контрол. Освен това е необходимо да се изясни какви платформи могат да приемат активни мерки за премахване на незаконното съдържание, без да губят своята защита съгласно Директивата за електронната търговия. Ключова е ролята на интернет форума на ЕС за борба с пропагандата на тероризма, представляващ платформа за диалог с интернет компаниите и водещото участие на Европол. От създаването на форума до днес

имаме 30 000 случая на докладван нелегален материал в интернет.

През есента ще концентрираме работата си и върху ревизията на Стратегията на ЕС за киберсигурност с предвиждането на конкретни действия. Предстои ни упорита работа по въпросите за криптирането на съобщенията, сертифицирането и етикетирането, мандата на агенцията ENISA. Всички тези действия са в пряка връзка със стремежа за засилване на борбата с тероризма. По темата ще продължа да работя в сътрудничество с Върховния комисар на ЕС Федерика Могерини, комисаря по сигурността Джулиан Кинг и комисаря по миграцията Димитрис Аврамопулос.

- Вероятно не всички знаят, че като евродепутат работихте много с Африка. Разкажете как бихте продължили тази линия на бъдещата си, още по-отговорна позиция?

- Възможностите са много, с перспективата да продължим да работим активно още преди срещата на върха ЕС - Африка тази есен. Инвестициите за развитието на цифровите технологии в Африка и осигуряването на възможност за достъп на всички до тях ще бъде от взаимна изгода, особено в борбата с общите ни предизвикателства като миграцията, тероризма, трафика на хора, радикализацията. Полето на възможностите за контакт между предприемачите от двата континента също би се разширило значително чрез използването на новите технологии. От друга страна, примерите за подобрен политически диалог на високо равнище в областта на науката, технологиите и иновациите са налице. Стратегията на ЕС за развитие формулира 4 цели за насърчаване на достъпни и сигурни широколентови връзки и цифрова инфраструктура, цифровата грамотност и умения, цифровото предприемачество и създаването на работни места, използването на цифровите технологии като фактор за устойчиво развитие. Нужно е да постигнем истинска дигитална дипломация, включваща и други региони като Средиземноморието, Западните Балкани, Северна Африка, и ще продължа да работя в тази посока.

- Кой е успехът, с който се гордеете най-много от досегашната си работа?

- С всеки един успех, който е постигнат в резултат на общи усилия и е допринесъл за подобряването на ежедневието на гражданите. Мога да дам редица примери, но бих отбелязала работата ми в областта на сигурността и миграционната политика, в областта на визовата либерализация, външната политика, правата на жените, по-специално борбата с насилието над жени. Особено скъпи са ми каузите, свързани с пчеларския сектор, националните кампании с библиотеките за насърчаване на четенето, ученическият конкурс, който организирах осем поредни години. Най-голямо удовлетворение ми носи връзката с хората, която не съм загубила и до днес, и тук използвам възможността да

благодаря на всички български

граждани за подкрепата и доверието.

- Подготвя ли се в срок страната ни за предстоящото председателство на Съвета на ЕС?

- Предстои окончателното приемане на програмата на българското председателство, това е от първостепенна важност. В 18-месечната програма на Съвета, приета наскоро, трите председателства определят сред приоритетите си финализирането на работата по различните инициативи и действия на Цифровия единен пазар и именно нашето председателство ще има решаваща роля за завършването му. Повечето от приоритетите във възложения ми ресор ще бъдат дискутирани, преговаряни и надявам се, успешно финализирани по времето на българското председателство. Имам конкретни идеи в тази посока и като еврокомисар ще положа необходимите усилия да затвърдим убеждението, че

по-малките държави-членки

провеждат по-добри председателства.

- Отрази ли се негативно на България липсата на еврокомисар за повече от половин година?

- В последните години България успя да извоюва доверието на европейските партньори и самият факт, че след няколкото месеца без еврокомисар ни бе предоставен ресорът на бъдещето, отхвърля сянката на негативизма. Сега е важно да бъдем на висотата на очакванията към нас и можем да го постигнем с обединение около каузата за още по-силен глас на България в ЕС.

- Как обяснявате предстоящата си работа на сина си, който е на 2 годинки? Ще се наложи ли да се местите, да променяте живота на семейството?

- Работата ми продължава в динамичен ритъм, както и до момента. Сградата на Европейската комисия е на кратко разстояние от тази на Европейския парламент в Брюксел, така че в това отношение промени не се налагат. Когато си намерил баланса между личния и професионалния живот и когато виждаш резултатите от работата си, тогава идва и удовлетворението. Усилията ми ще продължават да бъдат насочени към най-важната цел – гражданите да са в центъра на политиките ни и да усещат преки ползи от тях в ежедневието си.

CV

Родена на 20 май 1979 г. в Гоце Делчев

През 1997 г. завършва езикова гимназия, през 2001 г. - българска и френска филология. В Института по политически науки в Бордо учи международни отношения, история на европейските институции и политическа социология. През 2003 г. завършва магистратура “Сравнителна политика и международни отношения” в Докторската академия по политически науки в Бордо

Евродепутат от 2009 г. През 2014 г. става зам.-шеф на групата на ЕНП в Европейския парламент и лидер на българската делегация в групата на ЕНП.
На 10 май 2017 г. е номинирана от третото правителство на Бойко Борисов за български еврокомисар. След изключително убедителното си представяне на изслушването в Европейския парламент на 20 юни на 4 юли бе избрана от него за еврокомисар с ресор “Цифрова икономика и цифрово общество”

Омъжена, със син