Имаме уникална космическа оранжерия, която освен да прави храна, може да пречиства и въздуха

Български зеленчуци ще ядат бъдещите колонизатори на Марс. Оранжерията, в която ще се отглеждат, трябва да кацне на Червената планета през 2030 г. и да изхранва хора, които евентуално биха заживели там.

Първата космическа оранжерия е резултат от работата на учени от БАН. Автор е Таня Иванова, а нейният проект сега се продължава от академията.

“Ние сме

първата

държава, която

е създала

космическа

оранжерия

и е отглеждала различни култури на борда на космическа станция. Не е случайно - България е аграрна държава, славим се с градинарите си. Научили сме почти цяла Европа как да отглежда зеленчуци”, казва директорът на Института за космически изследвания и технологии към БАН проф. Петър Гецов.

Холандският частен проект за създаване на колония “Марс уан” ще бъде предствен в България в края на март. Учени от института очакват да се срещнат с автора му Бас Лансдорп и да представят родното изобретение.

Оранжерията трябва да осигури почва, вода, минерални елементи, с които растенията да се хранят, да се развиват и да достигнат пълен жизнен цикъл на развитие.

Космическата оранжерия е жизненоважна, тъй като освен зеленчуци ще произвежда и вода, да пречиства и въздуха по време на полета до Марс. От растения се получават и ще могат да се извличат и лекарства.

С оранжерията можем до голяма степен да намалим теглото, което ще има комсическият кораб, казва Гецов. За четиричленен екипаж трябват 40 тона вода и храна. Полетът до Марс с престой е около година и половина. Теглото на екипажа и оборудването достигат до 150 тона. За да тръгне всичко това до Марс, са необходими огромни инвестиции. Килограм тегло, изведен в орбита, струвал 18-20 хил. долара.

България няма

да плаща

за парника

заради сътрудничеството, което поддържа в областта на космическите науки. Но получава резултати, а те са необходими за развитието на науката.

Българската оранжерия вече е използвана на борда на орбиталната станция “Мир” от 1990 г. до 2000 г., в която са проведени експерименти с отглеждане на растения в условия на микрогравитация. Използва се изкуствена почва, тъй като в естествената има микроорганизми и в Космоса те могат да развият патогенна форма, която е опасна за екипажа.

В оранжерията е вложен субстрат, наречен “Балканин” -

българска

разработка от

зеолит,

добит у нас

Космическата почва е обогатена с микроелементи. В нея се посаждат семената и тя осигурява всичко необходимо за растенията. Може да се използва и в традиционните оранжерии.

Има списък на растения, одобрени за отглеждане в космически условия. Те се развиват бързо, имат кратък вегетационен цикъл, богата биомаса, съдържат витамини, хранителни вещества, необходими за екипажа, като белтъчини, въглехидрати, мазнини. Това са листни зеленчуци и пшеница, от която космонавтите ще произвеждат хляб.

Има богати на белтъчини култури като соя и грах.

Затруднения имало при опитите за отглеждане на пшеница. Оказало се, че в атмосферата, която дишат космонавтите, има елементи, които не благоприятстват отглеждането на пшеница. “Тя израства, но накрая се оказва, че няма зърно”, казва Гецов.

Така се стигнало решението да се направят подобрения, а оранжерията да е от почти изцяло затворен тип. Изследователите експериментират и с растения, които да покажат какво се случва в парника - има ли стресови условия, които от тях влияят негативно на развитието.

Учените са опитали и да преборят гравитацията. Оранжерията на земята ползва от земното притегляне. В Космоса липсва тегло и ако няма специална система за поливане, цялата вода ще се носи свободно като капки. Осветлението също е важно, през илюминаторите пристига светлина, но не е достатъчна. Това условие също е подобрено.

Освен за екипажа, оранжерията може да се ползва и от хора, които биха заживели на Марс.

Българските учени твърдят, че могат да се включат и с друго изобретение за евентуален полет до Марс - предпазването от радиация. 

“В тази насока ние сме актуални. Наши специалисти изработиха уред за измерване на радиацията за българския космонавт Александър Александров, който бе на борда на стация “Мир”, казва Гецов.

През 2018 г. изобретението става на 30 г. Любопитен факт е, че главният конструктор решил да кръсти джаджата на родния си квартал - “Люлин”. Гецов също участва в програмата за втория ни космонавт, спомня си, че други части от апаратурите се наричали “Рожен”, “Плевен” и т.н.

Системата е летяла на множество спътници, в момента е на европейски около Марс. Финансирана е по линия на Европейската космическа агенция. До 2020 г. ЕС заедно с Русия ще изпрати марсоход на Марс. Българският екип ще участва и там с подобна апаратура.

“Има конкуренция, засега българските изобретения са на световно ниво, а вече има и европейско финасиране за тях”, казва Гецов.

Петът Гецов, директор на Института за космически изследвания в БАН: България е добра в уредите за радиация и оранжериите 

- Как се представя България в световната космическа наука, г-н Гецов?

- В областта на космическите изследвания България заема достойно място. Имаме сериозна история и добри постижения. През 1972 г. България изпраща първия си спътник в космоса и така ставаме 18-тата Космическа държава в света. Това е успех предвид броя на държавите в ООН - над 200. С полета на Георги Иванов сме шестата държава в света, която има космонавт, следва и Александър Александров.

- Има ли перспективи и трети българин да излети в Космоса?

- Полетът на космонавт зависи от това дали имаме научна програма, експеримент, или е в съдействие с Европейската космическа агенция.

Космическите изследвания са колективни, международното сътрудничество няма алтернатива. В този смисъл сериозно е ние да поддържаме добро сътрудничество, за да поставим подобна цел.

Не само големите държави имат потенциал да създадат ракети. Всички останали намират своето място. Ние сме се специализирали в областта на уредите за радиация и в космическите оранжерии.

- Къде още са силни българските учени от инситута?

- Освен с космическа физика, която изследва плазмата и радиацията, второто направление, в което българските учени са силни, е дистанционното изследване на Земята. При него се наблюдава, спектрометрира се, на база на получените изображения се съди за състоянието на земната повърхност.

Третото направление са аерокосмическите технологии, част от които е космическата оранжерия. Тя е първа и е летяла над 5 години на борда на станция “Мир”. С нея са работили международни екипажи, руски, американски.

Добри са резултатите ни и в областта на космическата медицина, изследвали сме над 80 параметъра на космонавтите като кръвно налягане, температура, пулс. Данните се предават директно, за да покажат състоянието на космонавта. Ако има отклонение, особено при краткотрайните полети, е от особено значение как влияе безтегловността, емоционалното състояние.

От три години сме кооперираща държава в ЕКА, на конкурсен принцип има 8 проекта с нея, които са финансирани.