Смятаме, че мобилната телевизия е удобна и полезна за  хората, и се опитваме да я превърнем в масова услуга, казва  главният изпълнителен директор на “Виваком”

Още акценти

Средното потребление на интернет ще се увеличи 10 пъти до 5-7 години

Оптимистичният вариант показва, че новото поколение услуги може да ги има в България до не повече от 3-4 г.

- Популярната в последно време 5G мрежа мода ли е, или необходимост и не е ли достатъчна 4G мрежата, която имаме в момента, г-н Добрев?

- Промяната, новите технологии и повишаването на възможностите движат съвременното общество напред. Затова дори и в момента да изглежда като мода и някой да се чуди за какво ни е изобщо, 5G е необходимост. А след около 5 години няма да се питаме какво е това – просто повечето хора ще го ползват.

В момента сме в този етап от развитието на 5G, в който бяхме преди 10 години за 4G. По света първите търговски мрежи от четвърто поколение стартираха през 2009 г. В България царуваше GSM, а мобилен интернет почти нямаше. Днес вече никой не пита какво е 4G, а повечето хора ползват смартфон с бърз мобилен интернет. Така ще стане и с 5G – сега много малко хора знаят какво е, но в бъдеще няма да можем без него.

- Каква ще е ползата за потребителите? Дали е нещо, което наистина е нужно за тях?

- По-бърз мобилен интернет, по-голям капацитет, повече сигурност, повече свързани устройства. Толкова бързо, че вече няма да има нужда да се рекламира скорост. Толкова голям капацитет, че мобилните планове ще включват 10 пъти повече данни. Достатъчно сигурно, за да можем спокойно да поверим данните си на мрежата и на облака.

Но нека да дам и няколко статистики. За да разберем защо е необходима технологията, трябва да знаем колко и за какво се ползват в момента мобилните комуникации и как това се очаква да се промени. В днешно време почти няма човек без мобилен телефон. Гласова услуга ползва всеки, съобщения ползват около 70-80% от потребителите, 65-70% имат смартфон. Средното потребление на данни е 2-2,5 GB на месец.

Още по-интересно е, че около 20% от потребителите правят 90% от мобилния интернет трафик. Изглежда, че са много малко, но преди 5 г. 10% от потребителите правеха 90% от трафика. Следователно развитието на технологията позволява на все повече хора да ползват данни. Очаквам средното потребление да се вдигне около 10 пъти в рамките на 5-7 г. и да достигне невероятно изглеждащите 20 GB на месец.

- Освен скоростта, която безспорно е нужна, ще се появят ли нови услуги - хората да работят от вкъщи, да намират по-добра работа, да има телемедицина? Ще има ли друг вид възможности, които до момента не са познати?

- 5G ще промени качеството на живота ни. По-големият капацитет и по-бързата мрежа ще дадат възможност на всеки да работи, където поиска - без да мисли за капацитет, скорост и дали мегабайтовете в плана няма да свършат в най-неподходящото време. По-ниското забавяне ще даде възможност за използването на повече облачни услуги.

За телемедицина има различни аспекти, в които новата технология ще помогне. Един от тях е развитието на отдалечена или дистанционна диагностика. А за ролята на забавянето – представете си, че карате кола, която действа с половин секунда закъснение – не е безопасно, нали. Затова дроновете, които се пращат например на Луната или на Марс, се движат изключително бавно, защото докато пътува сигналът, трябва да си сигурен, че роботът е там, където е оставен.

Автономните коли ще дойдат рано или късно. За да могат да се движат, ще трябва да обменят информация помежду си. Колкото по-бързо колата ви узнае, че 10-ият автомобил пред вас спира внезапно, толкова повече време ще има да реагира. 4G не е достатъчна за тази цел.

5G мрежата може да приоритизира трафика и всеки потребител да може да получи това, което е необходимо в момента.

Петото поколение технология ще се отрази и върху индустриите и производствата. В момента роботизираните фабрики разчитат на кабели, което означава, че смяната на конфигурацията на един робот струва много скъпо. 5G мрежите ще дадат достатъчно капацитет и ниска латентност, така че във фабриките роботите да станат безжични, което всъщност ще даде много по-голяма гъвкавост и ще намали разходите, ще доведе до по-евтини и добри продукти за всички от нас.

- Няма ли да доведе до загуба на работни места?

- Преди 25 г. може би статиите са се пишели на пишеща машина. Да, процесът на електронизирането доведе до това да намалеят печатарите, но това позволи журналистите в момента да бъдат повече, отколкото преди 50 години. Интернет позволява всеки да е журналист.

Работните места ще бъдат автоматизирани, но не всички. Фокусът ще бъде върху повтаряеми действия и такива, които се поддават на строги правила. Това ще освободи хората за по-креативна дейност. Така че това, което наблюдаваме от ХХ век насам, е хората да се прехвърлят от производството на стоки към сферата на услугите и към творческа дейност.

Така че автоматизацията, роботизацията, изкуственият интелект ще доведат до създаване на работни места за хора с по-творчески способности. Това е причината, поради която ние като компания толкова държим на образованието и по-специално на обучението в дигиталните технологии. Вярваме, че развитието на обществото и пазара неизбежно ще доведе до търсене на повече кадри с цифрови умения, на хора, които са по-добри в естествените науки, както и на такива, които са по-творчески настроени. Затова развиваме и инициативата “Образование 4.0”, насочена към въвеждане на технологиите в помощ на образованието.

- Ще има ли разлика в цените на 5G услугите в сравнение със сегашните? Предполага се, че всяко нещо, което е ново и изисква по-големи инвестиции от страна на операторите, ще бъде с по-висока цена.

- Вероятно месечната сметка ще е по-висока, но ще включва много повече капацитет. През 2009 г. средното потребление на човек се мереше в MB и беше между 50 и 100 - тогава цената на MB беше около 1 лв. За 10 г. средната сметка на потребителя се е вдигнала с 15%, което е под инфлацията за периода, но потреблението се е вдигнало десетократно. С 5G плановете с включени MB на текущото ниво вероятно ще са и по-евтини, но нуждите ще се повече, така че ще има в плановете и много повече данни.

- До колко реалистично е цялата тази картина да се случи в България? От какво зависи и трябват ли промени в законодателството, за да се ускори навлизането на 5G у нас?

- Фиксираните мрежи за интернет у нас извеждат България на челните позиции в Европа по скорост. Това е един от факторите за развитие на IT и аутсорсинг индустриите. Подобен би бил ефектът и при мобилните мрежи с по-големия капацитет и скорост - колкото по-бързо се развият те, толкова по-бързо ще се появят и нови бизнеси, по-голям икономически ръст и по-високи средни заплати. Така че държавната политика би трябвало да бъде за по-бързо развитие на тези мрежи.

Трите необходими условия са наличие на честоти, разумна цена и улесняване на строежа на нови базови станции и на подмяна на оборудване в съществуващите.

Първият голям проблем е липсата на спектър в 700 и 800 MHz. България е единствената държава не само в ЕС, но и в Европа, където 800 MHz още не е свободен. А колкото по-нисък е спектърът, толкова по-лесно сигналът прониква в сградите. Мрежа, която е изградена в нисък спектър, има по-добро покритие. За да се справим поне временно с това, използваме спектъра в 900 мегахерца едновременно за 3 технологии - 2G, 3G и 4G. Операторите в света, на които им се налага да бъдат толкова креативни, се броят на пръсти.

Второ – трябва да се намери баланс между цена на спектъра и бързо развитие, като в крайна сметка по-висока цена ще доведе до по-високи цени на услугите за крайните клиенти. За момента това, което виждаме от общественото обсъждане, е, че има желание на секторните регулатори за намиране на този баланс и създаване на възможност за по-бързо развитие на 5G.

Третото, което засега среща голяма съпротива, е улесняване за въвеждането на нови технологии и строежа на нови базови станции. Ако държавната политика заложи на варианта с високи цени за честоти и усложнен строителен режим, това ще доведе до бавно и скъпо навлизане на технологията. Това неминуемо ще се отрази на цените за крайните потребители.

Но от друга страна, колкото повече предпоставки за по-евтино производство се създадат, толкова цените ще бъдат по-ниски.

- Ако вземем оптимистичния и песимистичния вариант за 5G мрежа в България, какви са те?

- Оптимистичният вариант - при положение че повечето въпроси с честотите и строителния режим се решат, започвайки от догодина, ще има няколко покрити града, през 2021-а ще има значително покритие и някъде в рамките на 3-4 г. на повечето места. Ако не се промени законодателството, ще има поне 2-3 г. забавяне, което означава 5G да стане масова услуга чак след 6-7 г. Първите телефони, които имат 5G, вече са факт, но в момента са много скъпи. Вероятно догодина повечето нови телефони от висок клас ще имат 5G. След това ще се стигне до период, в който намиране на телефон без 5G ще бъде екзотика.

- Това, че 5G ще доведе до общ финансов ефект от близо 1 милиард инвестиции и от трите оператора, до каква степен се приближава до истината?

- Това е една реалистична сума, за да може действително да се използва потенциалът на 5G. Сумата е близка до реалистичния минимум.

След 5 г., ако няма масово използване на 5G, ще бъде действително трудно да се ползва интернет. Потреблението ще е нараснало в пъти спрямо сегашното и 4G мрежите няма да могат да обслужват този трафик. Начинът, по който операторите ще бъдат принудени да регулират потреблението, е цената. Без 5G тарифните планове ще са подобни на текущите. Което означава, че цените ще се повишат значително и потреблението ще расте по-бавно

- “Виваком” стана на 10 г. За този период има ли нещо, което ви отличава от останалите оператори? Какво свършихте за това десетилетие?

- Много неща – първи предложихме комбинирани услуги, в един магазин, с един бранд, за всеки. Първи сложихме в една и съща честота 2 технологии – 2G и 3G, a сега го правим и с 4G, за да може с ограничен честотен ресурс да даваме качествена услуга. Инвестирахме в оптична мрежа, която според наша оценка е най-новата и най-голяма. Направихме интерактивна телевизия и пуснахме мобилна телевизия. Първи въведохме улеснената процедура за прекратяване на договори.

Вече 5 години правим публичен интегриран доклад за дейността си, който е добър образец за корпоративно управление и прозрачност. Гордеем се с инициативите си в сферата на образованието, четенето, културата и спорта, с които подпомагаме развитието на обществото. През тези 10 г. сме инвестирали над 1млрд. и 800 млн. лв. в нови мрежи, услуги, увеличаване на капацитета и подобряване на обслужването, така че на практика да направим технологиите достъпни за повече хора.

Вярваме, че по-добрата свързаност води до по-ефективно използване на ресурсите и в крайна сметка до икономически ръст. Нуждата на хората за общуване я е имало и ще я има и ние сме в бизнеса, за да го направим по-лесно.

- Какво ни очаква следващите 10 г.? И какво ще предложите?

- Да погледнем първо по-краткосрочно. Приоритет е да успеем да сложим услугите и върховите технологии на днешния ден в ръцете на повече хора. В момента е нормално човек да има 50 или 100 мегабита интернет вкъщи и затова с нашата оптична мрежа се опитваме да достигнем до максимален брой хора. Второ - интерактивната телевизия, която е ново изживяване. Всеки, изпитал свободата да гледа каквото и когато поиска, рядко се връща към “старата” телевизия – била тя цифрова или не.

Смятаме, че мобилната телевизия е удобна и полезна за хората, и се опитваме да я превърнем в масова услуга. Комбинацията от мобилна телевизия в движение и интерактивна телевизия вкъщи дава свобода на потребителите.

Друг основен фокус е да предлагаме мобилни устройства, които са едновременно качествени и на разумна цена. В тази връзка приоритет е да отговорим на нарастващото потребление на данни. Ето защо инвестираме в увеличаване капацитета на 4G мрежата. Ние сме компания с милиони клиенти и искаме да доставяме качествена услуга на всеки един от тях.

       cv

-  Атанас Добрев постъпва в БТК през септември 2008 г. като главен финансов директор

- От юни 2013 г. е член на УС и поема изцяло оперативното ръководство като главен изпълнителен директор

- От 2001 до 2008 г. е главен финансов директор на “Глобул”, преди операторът да бъде купен от норвежкия “Теленор”

-  Има магистърска степен по бизнес администрация от Crummer Graduate School of Business във Флорида, САЩ, и магистърска степен по “Международни икономически отношения” от УНСС