Три са важните отрасъла в областта - енергетика, оръжейна промишленост и производство на храни

Тревожна тенденция е, че намаляват висшистите, заети на пазара на труда

Преходът към нисковъглеродна икономика в област Стара Загора трябва да бъде плавен, без резки движения. Около това се обединиха участниците в дискусия по темата, организирана от Агенцията за регионално икономическо развитие в областния град в навечерието на празника 5 октомври.

Последиците от
“Зелената сделка”
за отказ от употребата на въглища в индустрията ще засегнат основно комплекса “Марица изток”, чиито 4 топлоцентрали от години работят с нискокалоричните местни лигнитни въглища. За да се подготви комплексът за работа в новите условия, са нужни 10-20 г., казват хора от бизнеса.

В този период топлоцентралите трябва да се преустроят за работа с природен газ, а енергетиците и миньорите да се преквалифицират.
В тази посока вече се работи - ще се създаде Регионален координационен център за “Зелената сделка” като комисия към областния съвет за развитие. Вече е регистриран и клъстер “Технологии за чиста околна среда”.

Топлоцентралите на природен газ обаче крият опасност от поскъпване на тока от този район, който в момента е най-евтиният у нас, казват експерти. Неминуемо ще поскъпне природният газ, а при неговото изгаряне също се отделят вредни газове - не въглеродни, а азотни.

Смята се, че промените в “Марица изток” при отказ от въглищата ще засегнат косвено около 90 хил. души от 4 области - Стара Загора, Хасково, Сливен и Ямбол. Това са не само пряко заетите миньори и енергетици, но и работници от фирмите, които осигуряват логистиката на комплекса, както и членовете на техните семейства.

По най-груби сметки около 20% от заетите в рудниците и топлоцентралите живеят в Стара Загора и всеки ден пътуват до работните си места.
Енергетиката е
един от трите кита,
върху които се крепи икономиката на Стара Загора и областта, затова бъдещето е важно.

Освен енергетика това са оръжейната промишленост и производството на храни. Благодарение на тях регионът запазва челно място в страната в една престижна класация - по равнище на произведен брутен вътрешен продукт на човек от населението област Стара Загора се нарежда на 2-о място след област София.

В област Стара Загора на всеки неин жител се падат по 17 273 лв. от стойностния обем на БВП за областта, при 15 615 лв. за страната.
От НСИ обобщават, че произведеният БВП за областта през 2018 г. е 5488 млн. лв. и представлява 5% от общия за страната. Това нарежда Стара Загора на 4-о място в страната по този показател - след областите София, Пловдив и Варна.

В сравнение с 2017 г. обаче обемът му в номинално изражение намалява с 2,3%. От Института по пазарна икономика отчитат леко забавяне на инвестиционната активност в района през последните години, макар че Стара Загора остава сред 6-те области с най-голям размер разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и преки чуждестранни инвестиции на човек от населението.

Кметът на Стара Загора Живко Тодоров има своето обяснение на този факт: безработицата тук е сред най-ниските в страната - 4,4%, а заплатите са сред най-високите - 1230 лева бе средната заплата през юни т.г. Тези показатели водят до
намаляване на дела на
хора, живеещи с доходи
под линията на бедност
- 17,8% в областта при 22% за страната. Така че тези инвеститори, които идват с намерението да намерят в региона свободна и евтина работна ръка, нямат шанс.

Обаче очакванията са това да се промени с изчерпването на възможностите на съседните области да привличат нови инвеститори - например Пловдив.

Отсега Стара Загора се готви да посрещне нови производства, но с условието тук да се развива бизнес, който носи висока добавена стойност. Това, че географски районът е в централната част на страната, е негово предимство.

Предимство са и големият дял на магистралите и първокласните пътища - те са 28,6% от цялата пътна мрежа при средно 18,4% за България. Гъстотата на жп линиите също е над средната за страната.

Напоследък стана ясно, че икономически не е изгодно летище Стара Загора да възстанови дейността си, но близостта на аерогарите в Бургас и Пловдив също носи предимства на града и областта.
Най-новата икономическа зона на областния град - “Загоре”, вече има подписан акт 15, след като строителните дейности върху терена от 115 декара завършиха.

В града вече мислят за оформянето на още две такива зони - в района на бившето летище и край село Еленино.

Но за да бъдат те атрактивни за бъдещите инвеститори, е необходим още един изход към магистрала “Тракия” - около село Калояновец, казват експертите.  

Атрактивен е и пазарът на труда - в областта средногодишният коефициент на заетост на населението в трудоспособна възраст достига 71% при 67,6 за страната. Смята се, че възрастовата му структура е сравнително благоприятна, тъй като коефициентът на демографско заместване, който показва съотношението между влизащи и напускащи пазара на труда, надхвърля средния за страната, макар и с малко.

Въпреки че и в Старозагорска област тенденцията е
населението
да намалява
и застарява,
а коефициентите на естествения и на механичния прираст да са отрицателни.

В условията на пандемията обаче напоследък статистиката отчита известен спад на броя на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в областта.

Към края на юни 2020 г. този спад е с 1,4% спрямо края на март 2020 г., като заетите достигат 97,5 хиляди. Спрямо края на първото тримесечие на 2020 г. най-голямо намаление на наетите лица е регистрирано в икономическите дейности “Строителство” и “Транспорт, складиране и пощи”. Но в същото време увеличение на наетите на работа отчитат във “Финансови и застрахователни дейности”.

Друг проблем е, че на пазара на труда преобладават хората със средно образование, а делът на висшистите е 19% при 28,2% в страната. В същото време делът на лицата с основно и по-ниско образование на възраст между 25 и 64 г. е сходен, но малко по-нисък от националния.

Това съотношение сега отговаря на потребностите на индустрията, но
очакванията са
за търсене на
хора с висше
образование
преди години Стара Загора е бил градът с най-много инженери, наричали го инженерното сърце на България.

Днес тази му слава е поувяхнала, но амбицията е с помощта на Тракийския университет да бъде върната.