Със законови промени ще насърчават учени да правят собствени фирми

Мащабен форум, който ще се проведе през 2018 г., ще събере учени от цял свят в София. Подготовката за него вече е започнала в края на миналата година. Това съобщи пред в. “24 часа” Златина Карова, директор на Дирекция “Наука” в Министерството на образованието и науката.

Сред задачите са в инициативата да се включат много чуждестранни учени, но преди всичко да бъдат привлечени българските, които работят извън границите на страната. Началото за привличането на българската научна диаспора в чужбина бе поставено в края на декември миналата година. Тогава стартира кампанията “Българските лица в световната наука”. Министърът на образованието и науката Меглена Кунева пое ангажимент, че ще работи за създаването на по-атрактивни условия за научна дейност и подкрепа за българските учени.

Тя заяви, че министерството ще продължи с подобни събития и ще работи за имиджа и популярността на изявените българи, за да могат да излязат и те на световната сцена.

В продължение на това сега се изготвя база данни с имената на български учени, работещи в чужбина. Целта е, когато те имат нужда от съдействие от колеги, за да развият своя идея или изследване, или бизнесът се нуждае от определен специалист,

да могат

бързо

и лесно

да се

откриват

Работата по събиране на контакти вече е започнала. Карова разказва, че на всяка среща с научни организации, БАН или други институции разпитва за тези хора. След това от министерството изпращат официално писмо, с което да изискат тази информация.

“Получихме ценни отговори – с име, специалност на учените, кой къде е , кога е заминал, контакти. На места открихме много българи. Те ни разказаха за себе си, публикациите си и работата си. Нашата база данни се напълни с контакти. Събрахме списък, имаме работен план, но трябва да направим и база данни”, казва тя.

Ще се привличат и по-възрастни учени, на които предстои пенсиониране в чужбина.

Там било практика

учен да има

фирма, която

да бъде наета

от институт

Именно тези учени, ако се завърнат у нас, могат да направят клонове на компаниите си. Това са присъдружни фирми и се наричат спин оф или спин аут.

Около всеки институт има набор от най-различни фирми, на които е възложена част от работата на съответния институт. Научната разработка остава съвместна, но интелектуалната собственост е много по-защитена. В Европа това е утвърдена практика, ако се случи и в България, ще има нужда от законодателно уреждане, казва Карова.

Вече има работна група, която обмисля как да се промени законът за тези ситуации. Когато се правят законодателни промени за насърчаването на научните изследвания, ще бъде разписана и легална дефиниция на тези форми за сътрудничество.

Ще се даде шанс на учените да участват в такива фирми и в България, казва Златина Карова. Тя обясни, че от 2015 г. работи по идеята. Помощ получава от двамата ѝ стажанти - Калоян Трулев и Юмер Коджаюмер.

МОН вече има оперативен план с конкретни дейности, който предлага за обсъждане на българските учени у нас и по света. Една от идеите е

научната

експертиза да се

ползва при

вземането на

политически

решения

“Това означава, че ако правим пътна карта или стратегия, ще изпратим резултатите до учените и ще поискаме мнението им. Трябва ни обратна връзка, те биха били добър коректив”, разяснява Карова.

Сега предстои да се направи актуализация на пътна карта, нова картография. Научното оборудване да бъде качено в списъци, а след това да се направи анализи в регионите в България как стои въпросът с научния потенциал.

В България вече е изготвен правилник за оценка на научните институти. Той се състои от няколко точки - преброяване на докторантите в съответната година, колко патента или фирми има, води ли се политика за индустриална собственост, имат ли план за експлоатация на резултатите.

Последният показател разяснява

колко

научни резултати

ще има даден

институт,

колко ще са за научна работа и публикации, колко ще са за бизнеса.

Целта е да има яснота какво ще роди годишният им труд, казва Карова. На база всички тези показатели институтите получават оценка и вече са разбрали колко важна е тя.

“В Европа е популярна науката в помощ на обществото. Науката обаче не е научена да работи по чужд заявител. Ако години някой е работил по геоложки изследвания, не може днес да го накараш да предсказва земетресенията, могат да кажат при почвата какъв състав има и къде може да се засади някаква култура”, обяснява Карова.

Златина Карова, директор на дирекция “Наука”: За нас няма разлика между тези в България и чужбина

- Каква беше нагласата на българските учени, които живеят и работят в чужбина, след като получиха покана да се включат в първия форум за привличане на научната диаспора у нас, г-жо Карова?

- Когато канихме учените, част от тях казаха, че са в чужбина и не могат да присъстват, но ще сътрудничат. Всички отговори, които получихме – около 100, ги обобщихме. Оказа се, че 92% от поканените са с положителна нагласа към нашата инициатива.

- Как реагира министерството на идеята ви?

- Трябваше да получим и подкрепа от министър Кунева. Тя каза: Да, харесва ми, правим го и аз мисля така. Тя също даде идеи и се включи. Когато се явих на конкурса за директори, идеята за научната диаспора навън беше една от опорните ми точки. Ние имаме много идеи, които ако не получат благословия и разбиране, може да не се реализират. Имам двама стажанти, екипът ми се състои от още петима души. Всички те много разчупиха средата, машината обаче много бързо смазва. Затова си помагаме взаимно - един има пречки, но пък друг като постигне нещо, радостта е обща. Пробихме с тази тема, министър Кунева я припозна, прие я.

- Все пак учените ще имат ли време да вземат участие в подобни инициативи?

- След като реагираха положително на нашата идея, мисля, че ще имат време. Наскоро се запознах с един българин на конференция в Бон. Не знаех, че е микробиолог. Бяхме заедно в самолета. Спомням си, че беше обут със сандали. Разказва ми как шест месеца в годината работи здраво, а след това обикаля в Южна Америка с раница и на стоп. Тези хора работят много, но отделят и много време да се включват в конференции, полезно е и за тях.

- А няма ли ревност от страна на българските учени?

- За мен беше важно как българските учени гледат на такава идея, за привличане на диаспората отвън. Притеснявам се да не си каже някой “откъде накъде българското правителство ще се занимава с учените в чужбина”. Ние не сме и помисляли, че тези хора, които са навън, или тези, които са у нас, са приоритет или по-малко важни. Затова бях предпазлива в работния план.

- Как ще насърчавате младите хора, които се занимават с наука, да останат в България?

- Щом той се нарича българин и казва, че е български учен, без значение къде е, ние искаме да поддържаме контакт с него. Ще дам един пример с химическия факултет. Имаше случай, при който българин, завърнал се от чужбина, с много разработки, които е продавал на фармацевтични и козметични фирми, поиска да прави смесена фирма. Университетът обаче не знаеше как да отговори, какъв дял да запази. В този смисъл трябват законодателни промени.