Във времена на слабо потребление и замрял бизнес остават свободни пари у заможните. А изборът в какво да ги влагат е голям. Вместо да ги държат само на депозити, те поглеждат и към други варианти.

Напоследък все повече нараства интересът им към инвестиционното злато и инвестиционните диаманти.

Иванка Василева, управител на "Голд Сентър", обобщава плюсовете и минусите от инвестирането в тях.

По какво си приличат златото и диамантите?
Общото между тях е, че са ограничен природен ресурс и същевременно физически актив. Те съществуват в действителност за разлика от борсовите финансови инструменти, които са виртуални.

Освен това в малък обем може да се съдържа голяма стойност. Не е нужно огромно място, на което да се съхраняват.
И за двата "продукта" има развит вторичен пазар - т.е. могат да бъдат продадени без проблем по всяко време при желание от собственика.

И златото, и диамантите са сигурен актив за инвестиция. Дългосрочно цената им расте през последните години, а очакванията са и в бъдеще да е така.
Какви са плюсовете и минусите от инвестицията в диамантите?

+ Инвестирането в диаманти е сигурна дългосрочна инвестиция. Те не се ползват за спекулативни сделки, т.е. не се купува и продава с цел бързи печалби. Това е положително и е гаранция, че цената, макар и по-бавно, ще върви нагоре.

+ Цената на диамантите расте стабилно и непрекъснато. През последните 100 г. тя е вървяла нагоре с изключение само на 3 г., когато е имало спад.
При диамантите от 1 карат например цената през 1999 г. е била около 7700 долара, а през 2001 г. е стигнала 11 500 долара. Ръст от 17 500 на 37 500 долара е отчетен при 3-каратовите камъни. При 5-каратовите повишението е от 27 000 на 70 000 долара.

+ Освен че са лесни за съхранение и съдържат голяма стойност в малък обем, диамантите са лесно премосими. Могат да се пренасят дори и през граница без проблеми. На летищата не се засичат от скенерите.

+ Обратното изкупуване е гарантирано. Като цяло обаче желаещите да продават притежаваните диаманти са малко. Иначе цената за обратно изкупуване обикновено е не по-малка от 70% от цената към момента на запитването.

+ Носенето на диаманти е относително безопасно - поради своята специфика малцина могат да ги разпознаят с просто око.

+ Диамантите могат да се купят от юридически лица. Приемат се за стока по нашето законодателство, на база на което се възстановява ДДС на фирмата. Обикновено на името на фирма се купуват скъпоценните камъни при компании с еднолично управление. Към покупката на диаманти се насочват и финансови структури. Дори банки могат да инвестират в скъпоценните камъни, като така предлагат допълнителни алтернативни варианти за своите клиенти.

+ Диамантите могат да се използват и като бонус за служителите - вместо в пари да бъдат стимулирани за постижения с малки диамантчета. От една страна, за фирмата е плюс, защото й се признават за разход, от друга, за служителите е добре, защото не им вземат данъци, както е при паричните бонуси.

- При покупките на диаманти от физически лица обаче се начислява ДДС върху цената им за разлика от инвестиционното злато, което не се облага с този налог, независимо от това кой е купувач.

+ Ценообразуването е сложно и се основава на редица технически показатели, а те за всеки диамант са в уникална комбинация. Единствено в специализираните лаборатории могат да се получат конкретните параметри за ценообразуващите елементи. Цените се актуализират на месечна база и достъпът до тях е платен.

Цените се формират предимно според котировките на борсата в Антверпен. Тя е най-развитата и за търговия с диаманти. Нейни членове са 90 физически лица - потомци на стари еврейски фамилии, които решават дали да продават, колко, кога и на каква цена.
Какви са плюсовете и минусите от инвестицията в злато?

+ Търговията с инвестиционно злато - кюлчета и монети, е либерализирана. Покупката и продажбата са свободни и без утежнения. Златото носи всички характеристики върху себе си под формата на данни, изписани на неговата повърхност. Кюлчетата са придружени и от сертификат, който гарантира истинността на посочените характеристики върху тях. Покупката не се регистрира поименно.

+ Продуктите от инвестиционно злато могат спокойно да се внасят в страната и да се изнасят от нея. Не се дължат никакви митнически налози.

+ По-бързо ликвидни са в сравнение с диамантите.

+ За разлика от тях инвестиционното злато е освободено от ДДС според валутния ни закон.

+ Актуалната информация е свободно достъпна и безплатна.
Ценообразуването е прозрачно. Цената се формира основно само от 2 параметъра - неговата проба и тежест. Злато се търгува на големите метални борси в света. Котировките могат да се следят денонощно. Най-активни са борсите в Лондон и Ню Йорк. В Европа сделките стават на база на цените от Лондонската метална борса. Тя като цяло е малко по-скъпа в сравнение с Нюйоркската.

+ Инвестиционно злато е интересен продукт както за масовия клиент с ограничени възможности, така и за държавни структури и за мащабни финансови структури.

+ Дългосрочно цената на инвестиционното злато върви нагоре. За 10 години повишението е в пъти - от около 310 долара за тройунция през септември 2002 г. до около 1770 долара през септември 2012 г. Пикът е бил същия месец на миналата година, когато достигна 1900 долара.

- През последните години цената на златото е значително по-динамична. Консервативният финансов инструмент, който в годините покачваше цената си с много бавни темпове сега дава възможност дори и за спекулативни сделки в относително кратък за златото период.
Например на 03.08.2012 една унция се търгува за 1595 долара, а на 04.10.2012 за 1791 долара, което е покачване с 29,88 %.

Скъпоценните камъни вървят с паспорт

За диамантите трябва да се знае, че задължително се продават със сертификат от една от световноизвестните лаборатории.
Това е т.нар. паспорт на камъка, казва управителят на "Голд Сентър" Иванка Василева. В него се описва всичко за диаманта.

Сертификатът е гаранция, че камъкът е истински, добит според изискванията и правилата. Без сертификат той не е редно да се продава, а обратното изкупуване без този документ не е гарантирано.

Световноприетият стандарт е диамантите да се оценяват и сертифицират според 4 основни параметъра, т.нар. четири С. Това са шлифовка (cut), тегло (carat), чистота (clarity) и цвят (color), които имат основно влияние върху цената на диаманта.

Инвестиционните диаманти стартират от 0,75 карата. При диамантите каратът е мярка за тежест: 1 К на 0,2 г. Освен основните характеристики в сертификатите могат да бъдат посочени данни за размерите, флуоресценцията, карта на вътрешните и външните характеристики и т.н.

Всеки диамант има сериен номер, който се записва на прозрачната кутийка, в която се поставя, както и на самия диамант.
Този номер трябва да отговаря на серийния номер в сертификата. Това е гаранция, че става дума за един и същ камък.

Една от основните причини да има сертификат към диамантите е, че те трудно се разпознават. Малцина са експертите, които могат да хванат истинския скъпоценен камък от фалшивите такива.

А с този документ се гарантира автентичността им, тъй като е издаден от специализирани лаборатории.
Най-близък до диаманта е камъкът мисонит. От него се правят сполучливи фалшификати.

"Непобедимите" се добиват основно в 8 страни 

Думата диамант произхожда от гръцката дума adamas - непобедим. Това е най-твърдият материал на планетата. Въпреки че разпространението му е уникално, той е образуван от един от най-разпространените градивни елементи в природата - въглерода.
Атомите на въглерода са свързани с къси здрави връзки в триизмерна кристална мрежа.

Кристализацията протича при изключителни условия, при което налягането надвишава 70 000 кг/куб. см, а температурата е над 1300 рC. Tакива условия има при дълбочина около 100-200 км под повърхността на земята.

Благодарение на своята твърдост диамантът може да премине през земната кора до повърхността, където бива изтласкан от вулканичната скала, в която се намира. Двата вида вулканична скала, които се наричат кимберлит и лампроит, почти не се различават един от друг.

Най-големи находища на диаманти има в Южна Африка, Индия, Австралия, Ботсуана, Русия, Канада, Ангола, Намибия.
Целият световен добив на сурови диаманти надвишава 100 млн. карата годишно. От това около 80% са промишлени диаманти и около 20% са бижутерски камъни. 40% от световната продукция се добива от 20 мини в южната част на Африка, или около 30 млн. карата.

Търговците на диаманти са част от т.нар. кимбърлийски процес. Той се осъществява под егидата на ООН и целта му е да не допуска на световния пазар "кървави диаманти" - използването на скъпоценните камъни за финансирането на военните конфликти.

Търговците на диаманти трябва да дават гаранции на клиентите си, че камъните, които купуват, не са "мръсни". Те трябва внимателно да проследяват произхода им и да отказват да купуват камъни без "кимбърлийски" сертификат. Това важи най-вече за Африка, където се добиват 65 на сто от диамантите в света.

Благородният метал може да е като кюлче и монета

За разлика от диамантите златото по-лесно се разпознава. Най-важната характеристика за благородния метал е неговата чистота. Златото, което се нарича инвестиционно и е освободено от ДДС, трябва да е под формата на кюлчета и монети. Кюлчетата трябва да са с чистота над 999,5 и определен грамаж - 1, 2, 2,5, 5, 10, 20, 50, 100, 250, 500 и 1000 г.

Цената на борсите се дава за тройунция (1 тройунция е равна на около 31,1 грама).
Ако са под форма на монети, те трябва да с чистота над 900, емитирани след 1800 г., легално платежно средство в държавата емитент. Всяка година БНБ и Министерството на финансите публикуват списък с монетите, които се признават за инвестиционни в България.

Инвестиционното злато е описано във валутния закон като благороден метал заедно със среброто и платината.

Най-добрият имитатор на златото е металът волфрам. В химичната таблица те са с поредни номера - златото е номер 79, а волфрамът - номер 78. Волфрамът има идентична плътност със златото, което го прави опасен заместител.

Мъжете купуват като вложение, жените за подарък

Различни са мотивите на мъжете и жените при покупката на злато и диаманти.
Обикновено представителите на силния пол го правят с цел инвестиция. Нежните им половинки - за подарък.

Като цяло мъжете са тези, които по-често посягат към диамантите. Дамите пък в повечето случаи залагат на златото. Те купуват златно кюлче, монета или бижу по различни поводи - раждане на дете, годишнина от сватбата, рожден ден.

Експертите определят дамите като по-добри клиенти. Склонни са да платят по-скъпо за сантименталност. Освен това те са по-смели при избора. Докато половинките им залагат на по-скучните артикули.

Запазена територия за мъжете пък са пръстените с диаманти. В повечето случаи те ги поднасят на дамите, когато им предлагат брак. Така и у нас става все по-разпространена традицията на американците и западноевропейците да се поднася годежен пръстен със скъпоценния камък на избраницата.

Най-силна е традицията да се подаряват златни предмети в Индия и Турция. Експерти дори са забелязали, че през февруари, когато традиционно се правят най-много сватби в Индия и булките се обсипват със злато, цената му на световните пазари се повишава с 2-3%.

ИВАНКА ВАСИЛЕВА
ИВАНКА ВАСИЛЕВА