Досега са регистрирани 62 BG продукта, от които 54 са вино

До 6 месеца Еврокомисията трябва да се произнесе по искането на България да защити киселото мляко и бялото саламурено сирене. Заявленията за вписване в Европейския регистър за защитени наименования на произход и географски указания са изпратени в Брюксел, съобщиха в сряда от земеделското министерство. Документите са подадени от сдружение “Български традиционни млечни продукти” с шеф Димитър Зоров, който оглавява и асоциацията на млекопреработвателите у нас.

Както “24 часа” писа, дългата процедура с внасянето на документите по защитата

беше започната

още през лятото

на миналата година. По време на националната обработка на заявленията комисия от агроведомството е прегледала всички приложени документи. Проведени са били и много работни срещи с представители на сдружението, за да се отразят бележките и да се прецизират текстовете. Имаше и срок до 9 януари, в който да се внасят възражения, но такива на национално ниво не са постъпили.

Сега започва вторият етап по регистрацията. Предстои Европейската комисия да стартира процедура по проучване на документацията. Тя следва да не продължи повече от 6 месеца, а когато този срок се надхвърли, експертите от Брюксел писмено посочват причините за това. Освен преглед и изпращане на коментари и бележки от страна на ЕК за отразяване до България право на възражение по процедурата ще имат, както самите държави-членки на ЕС, така и трети страни. Едва при липса на възражения защитените наименования на произход за киселото ни мляко и сирене ще бъдат вписани в Европейския регистър. Възможно е обаче да постъпят такива - например Гърция също прави аналог на киселото мляко - йогурт, а имат и различни саламурени сирена.

До необходимостта от защита на българските млечни продукти се стигна, след като през 2018 г. ЕК ни предупреди, че нарушаваме еврозаконодателството и ще стартира наказателна процедура срещу страната. Причината е, че дотогава киселото мляко, сиренето и кашкавалите

имаха

национална

протекция

по Лисабонската спогодба за патентите от миналия век. С членството на България в ЕС обаче трябва да се прекрати националната защита и да става само на европейско ниво. Държавната администрация обаче няма право на подобна регистрация. Според законите на ЕС местните храни се вписват като географски означения само от сдружение от минимум 3-ма производители.

По принцип чрез процедурата по регистрация на ниво ЕК се смята, че се осигуряват по-добри доходи на производителите, защото такива продукти

имат по-висока

цена при износ

С правото на употреба на европейските знаци за качество върху български продукти се цели защита на интересите на производителя срещу нелоялна конкуренция и злоупотреба, коментираха още от земеделското министерство. Освен това продуктите със защитени географски означения могат да бъдат включвани и в споразумения между ЕС и трети страни за взаимно признаване, сътрудничество и закрила в областта на географските означения. Това подобрява конкурентността и достъпа на български продукти до нови пазари.

Общо 62 български продукта имат защита на европейско ниво. От тях 54 са вина, като 52 са със защитено наименование на произход, а 2 със защитено географско указание. Страната ни има вписани в Европейския регистър на защитените географски указания още “Горнооряховски суджук” и “Българско розово масло”, както и пет храни с традиционно специфичен характер – “Филе Елена”, “Луканка Панагюрска”, “Роле Трапезица”, “Кайсерован врат Тракия” и “Пастърма говежда”. Те пък са вписани в Европейския регистър на храните с традиционно специфичен характер. “Странджански манов мед” беше първият български продукт със защитено наименование за произход.

За сравнение Италия е защитила над 300 свои продукта, а Гърция – 106.

Сдружението за традиционни млечни продукти планира да внесе документи и за

защитата на

българския

кашкавал

За него обаче се очаква да има проблеми с регистрацията, защото се оказало много трудно събирането на исторически данни в миналото. Освен това било вероятно румънци и унгарци да се противопоставят на защитата, защото и те правели млечни продукти, подобни на кашкавал.

В Евросъюза с най-много защитени марки меки и твърди сирена е Франция - 55, показва статистиката от европейския регистър. Гърция е на 4-о място с 23 сирена. Общо в регистъра на ЕК са вписани 246 марки млечни продукти.