Тайната е да приемете, че отрицателните хора, събития и емоции са неотменна част от всекидневието

"Колкото пъти мина оттук, все няма никой", казва колега от съседен отдел. В гласа му е стаен упрек.

Вие аха да се вбесите. Първо, не е вярно, че няма никого. Седите си и чинно си изпълнявате задачите. Да, отвреме навреме ходите до тоалетна. Второ, даже и никого да няма, не е негова работа. Не ви е началник, нито пък трябва нещо да го обслужите, за да си свърши той служебните задължения.
Но недейте да го ругаете, макар че колегата ви се заяжда и се самопровъзгласява за началник, който прави забележки. Не му се и обяснявайте. По-добре му отвърнете с някаква тънка ирония. А още по-мъдро е да не му обърнете внимание и веднага да забравите за случката.
Мъдростта обаче е привилегия на малцина
и те най-често нямат колеги, а вече са пенсионери. Затова хайде подробно.
Не бива да се оставяте колегата да ви ядоса, когато той е от онези токсични хора, които обичат пререканията. Търсят си ги, защото това им доставя удоволствие по няколко начина. Като правят забележки, се чувстват важни. Като някой започне да им се обяснява, стават още по-значими в собствените си очи. Като някой им реагира с рязък отговор, започва разправия и могат да кажат още по-неприятни неща. И им е приятно, и се разтоварват.
Ще сте по-успешни в работата и ще си живеете по-щастливо, ако свикнете с мисълта, че има и лоши хора. Това е природен факт, няма как сред колегите ви да не са попаднали от тях. Учените твърдят, че тайната на душевното спокойствие е в приемането на отрицателните хора, събития и емоции като неотменна част от всекидневието.
По метода на пробата и грешката с напредването на възрастта хората естествено стигат до този извод. По-малко се гневят и по-кратко страдат, когато срещнат лошо отношение.
Социологическите анкети с въпроси за начина, по който хората на различни възрасти се чувстват всеки ден, и степента, в която приемат емоциите си, непрекъснато доказват, че
способността да не се "впрягат" нараства с годините.
Не е нужно обаче да чакате да остареете, за да се научите да посрещате по-спокойно негативното. То се случва и предизвиква неприятни чувства. Но като си наложите да приемате тези чувства, по-лесно ще ги овладявате и няма да се оставяте на разрушителната им сила. Ще сте по-хладнокръвни, ще взимате по-правилни решения, поведението ви ще е по-премерено и адекватно на ситуациите.
Това означава, вместо да отхвърляте негативните чувства, да свикнете, че те съществуват.
Да не отричате какво изпитвате, колкото и лошо да звучи,
колкото и да не ви е приятно да признаете пред самите себе си.
Примерно в случая с колегата изпитвате сложен коктейл от яд, презрение, омраза, досада. Целта на назоваването е да промените своето взаимоотношение с отрицателното чувство или чувства. По този начин вие се ангажирате с негативната емоция, но и успявате да я преодолеете по-лесно.
Психолозите уточняват как работи приемането и защо е полезно. То намалява афекта чрез два свързани процеса. Първият е, че си давате възможност да признаете, назовете и разберете отрицателните си емоции. С това насърчавате състрадание към себе си, а оттам психологическа и поведенческа гъвкавост.
Вторият процес е, че приемането
намалява "предъвкването"
на негативните чувства и т.нар. мета емоции. Така се наричат последиците от типа "яд ме е, че се ядосвам". Те не помагат за справяне с първоначалните отрицателни емоции, а ги задълбочават.
Психологическите ефекти от приемането са общо взето житейски ясни. Всеки знае, че гневът е лош съветник. Всеки се е нервирал ужасно, а после си е казвал "Защо трябваше чак пък толкова".
Много хора обаче не успяват да следват на практика поведението на приемане, защото ангажирането с отрицателните емоции в началото засилва субективното им преживяване и страданието. В остра ситуация те най-често действат по един от двата противоположни начина: или изхвърлят навън яда си, като избухват, или потискат негативното чувство.
И двата начина са еднакво непродуктивни
от гледна точка на социалните отношения и на здравето, обясняват психолозите. Приемането е точната реакция, която може да замести много по-ефективно и избухването, и потискането.
Заядливият колега ви обижда с репликата си, омаловажава вашата работа, усилията, които полагате, раздава някакви оценки, при това несправедливи, измисля си несъществуващо право на контрольор. Афектирате се, скарвате се с него. И каква полза? Хем си късате нервите, хем останалите виждат нещо неприятно и за вас - че се карате с някого.
Ако потиснете гнева си, ще се измъчвате и ще работите по-неефективно известно време. Нищо чудно и да допуснете грешка, с която да навредите на професионалната си репутация.
Приемането означава да назовете чувствата си: обидени сте и сте ядосани на този тъпак (може на ум да го наричате с каквито ви хрумва обидни имена, ако така не разпалвате яда си, а ви служат като отдушник). Това ще засили страданието ви. Но е и вид изразяване на емоции, а едновременно с него ще изпитате състрадание към себе си. Тази реакция ще ви помогне да преживеете по-леко негативните чувства.
Не бива да изпадате обаче в самосъжаление, а да проявите гъвкавост - бързо да се отървете от обидата и яда. Какво ще постигнете, като продължите?
Тормозите себе си, на тъпанара нищо няма да му стане.
Когато дадете възможност на друг да контролира начина, по който мислите, чувствате или се държите, вие му давате власт над себе си.
Затова не бива да оставяте отрицателни коментари да ви влияят. Ако някой има навика да ги бълва, решете, че няма да му позволите да заема прекалено много място в живота ви. Поемете ангажимента да правите деня си хубав дори когато колегата ви е заядлив, саркастичен, груб. Преформулирайте мислите, които ви разстройват, поемете дълбоко дъх, за да останете спокойни, и се дистанцирайте от ситуацията, препоръчват психолозите.
Това не означава слабост. Напротив,
психически силните хора осъзнават, че по-добре да игнорират
някого, вместо да влизат в каквато и да било комуникация с него.
На заядливия колега можете да отговорите така, че да сравните със земята. Можете да бъдете и убийствено саркастични. Но вие знаете своите ценности и ваш приоритет е да живеете според тях. Запазването на почтеността ви е ключът към самочувствието ви. Затова колкото и да се изкушавате, не си позволявате да падате на нивото на колегата си.
Продуктивното поведение е да се задейства инстинктът ви за самосъхранение и чувството ви за собствено достойнство, за да не изпитвате негативни чувства към токсични хора, защото това става заплаха за здравето и вътрешния ви мир.
------------- Щом са цяла гадна компания
Ако заядливият колега е само един, вероятно някак ще го издържите. Проблемът е, ако сте попаднали в екип с много такива. Тогава средата е вредна и е по-разумно да си потърсите друго място, за да не съсипете кариерата и здравето си.
Изследванията на работните отношения показват, че в такава атмосфера хората не са продуктивни. Те губят енергия в опити да предугаждат намеренията на другите, да се ядосват на постъпките и думите им, да им отговарят.
Така натрупват психическа умора. Тя не само е вредна за здравето, но и променя поведението им. Започват да се затрудняват да управляват импулсите и да регулират емоциите си. Приемат, че трябва да действат на принципа "каквото повикало, такова се обадило".
В крайна сметка лошото поведение в екипа се оказва заразно. И колкото по-голяма е гъстотата на токсичността, както я наричат специалистите, толкова е по-сигурно, че ще прихванете от нея.